Стомахът на Сейдри се сви на топка. След като личните й проблеми отидоха на заден план, върху крехките й плещи отново падна тежка отговорност. Тя погледна отново към норманина. Едно беше ясно: бездействието беше най-сигурният път към провала. Трябваше поне да опита.
Ролф срещна погледа й.
За момент Сейдри остана пленница на горещия син поглед. После сведе очи. Вече знаеше какво трябва да направи.
Миналата нощ не бе затворил очи. Непрекъснато се мяташе насам-натам, преследван от кошмарни картини, които не го оставяха на мира след освобождаването на Сейдри от зловонната дупка. Умираше от страх, че ужасът е замъглил разума й. Беше смъртно уморен, но се съмняваше, че и тази нощ ще може да заспи. Защо, докато вечеряха, погледът й непрекъснато го търсеше?
Той седеше в голямата зала с чаша вино в ръка и се взираше в догарящия огън в голямата камина. Не му се искаше да се прибере в стаята си. Повечето от хората му вече спяха и шумното хъркане го успокояваше. Само слабото сияние на умиращата жарава гонеше мрака на нощта.
Ролф напразно се опитваше да прогони Сейдри от мислите си. На вечеря тя изглеждаше съвсем здрава — и ослепително красива. Очевидно беше преживяла затворничеството си без трайни увреждания. Въпреки това той си пожела да беше дошъл по-рано, за да й спести мъченията. Надяваше се, че Гай няма да й досажда през нощта. При тази мисъл гръбнакът му се опъна болезнено, а в стомаха му заседна буца. Ателстън беше напълно прав, той трябваше колкото се може по-скоро да изпрати двамата в Дъмстънбъроу.
Ролф изпразни чашата, стана и се запъти с влачещи се стъпки към стълбата. Запали една газена лампа от факлата в коридора и блъсна вратата към стаята си. Остави лампата на раклата и се разсъблече. Погледът му падна върху леглото, което беше в сянката. Въпреки това забеляза, че там имаше някой.
Усети отвращение.
— Напусни леглото ми, Алис, и се върни в своето. Нямам желание да спя с теб. Не и тази нощ. Не поставяй на изпитание търпението ми. Как посмя да се противопоставиш на нареждането ми? Забраних ти да напускаш стаята си и забраната важи, докато я вдигна.
Сейдри седна в леглото. Пищните голи гърди блещукаха като слонова кост, полуприкрити от разпуснатата медноцветна коса. Връхчетата им стърчаха дръзко. Ролф не повярва на очите си.
— Какво правиш в леглото ми? — прошепна дрезгаво той.
Гърдите й се вдигаха и спускаха развълнувано.
— Искам те — отговори просто тя и сините й очи се потопиха в неговите. Докато произнасяше тези думи, Сейдри разбра, че казваше истината.
Ролф прочете в погледа й всичко, на което се беше надявал. С два скока се озова при нея, падна в отворените й ръце и скри лице в извивката на шията й. Сейдри го притисна нежно към себе си. Ролф вдигна лице и намери устата й.
В главата му нямаше нищо освен името й, близостта й, готовността да му се отдаде. Той я положи на възглавницата и започна да я целува. Тя отвори устни за него и отговори на целувката му с буйна страст. Пръстите й се заровиха в косата му. Той отвори с коляно бедрата й, могъщият му член, все още скрит под панталона, се потри в слабините й. Той захапа нежно ушенцето й, после устата му слезе надолу и засмука набъбналото зърно на гърдата й. Сейдри изохка сладостно, надигна се насреща му и обви стройните си крака около хълбоците му. Възбудената й влажна плът се притисна към коравата му мъжественост. Ролф отново завладя устните й и езикът му проникна дълбоко в устата й. Ръцете й се спуснаха по гърба му и обхванаха коравия му задник.
— Сейдри — прошепна в устата й той. Езикът й затанцува около неговия и заглуши другите думи.
Тя погали хълбоците му, обхвана коравия, гордо щръкнал член и той простена. Сейдри смъкна панталона му.
— Да, да… — проговори дрезгаво той, когато тя поведе члена му към отвора на утробата си. Обхвана с две ръце твърдото й задниче и нахлу устремно във влажната очакваща го плът.
Двамата се задвижиха в бърз ритъм. Страстта ги завладя без остатък, те пъшкаха и стенеха, разделяха се и отново се събираха, увеличаваха силата и бързината на тласъците си. Сейдри се държеше като удавница за мускулестите му рамене, неговите ръце мачкаха задничето й. Ролф беше напрегнат до крайност и усещаше, че всеки момент ще се излее в нея.
— О, Сейдри — прошепна той, разтресе се от мощни тръпки и спря за миг, за да се овладее.