— Не преставай — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си, целуна го и отново се заизвива чувствено под него. Ролф ускори тласъците си, още един и още един, мощно и бързо, тя му отговаряше с нарастваща жажда. Изведнъж тя се опъна като струна, отметна глава назад и тялото й се разтърси от силни тръпки. Той погледна в потъмнялото от страст и напрежение лице, продължи да се движи в нея и я доведе до нов екстаз. При това наблюдаваше реакцията й и се наслаждаваше на властта, която имаше над нея. Сейдри изхълца от блаженство и щастие. Едва тогава Ролф се разтовари от напрежението, изпразни се в мощни неконтролирани тласъци.
48
Постепенно разумът му се върна. Сърцето биеше като чук в гърдите му. Той лежеше върху Сейдри и в нея, прегръщаше я и очевидно нямаше намерение да я пусне. Още не можеше да проумее случилото се. Тя бе дошла сама, открито му каза, че го желае, отговори на страстта му със същата сила. Сейдри — съпругата на Гай.
Ролф се отдели от нея, легна по гръб и се загледа в тавана. Усети докосването й, нежна ласка по рамото, и се обърна към нея. Гневът срещу самия него, срещу двамата изчезна и сърцето му се стопли. Тя излъчваше дълбоко задоволство и щастие.
Сейдри продължи да го милва. Наслаждаваше се на допира до кожата му, на движенията на силните мускули. Ролф усети наново надигащото се желание, сложи ръка върху нейната и я задържа.
— Къде е Гай?
Тя го погледна в очите.
— Забавлява се с една слугиня. Не се тревожи, тази нощ няма да му липсвам.
— Той е глупак.
Сейдри замълча.
Ролф се опря на лакът и я погледна отвисоко.
— Причиних ли ти болка, Сейдри? — попита смутено той. Ръката му притискаше нейната.
— Не. — Тя се усмихна лениво; а той прочете в усмивката й нещо, което изпълни сърцето му с радостно очакване.
— След като изстрада толкова в подземието, може би не биваше да…
— Чувствам се прекрасно. — Тя притисна ръката му.
Ролф се отпусна със стон на възглавницата и отново се загледа в тавана.
— Не се измъчвай — прошепна тя и се сгуши до него. Гърдите й се притиснаха към неговите, лицето й бе съвсем близо до неговото.
— Ти да не четеш мислите ми? — изръмжа той.
— Не е много трудно. Изписани са на лицето ти.
Ролф се обърна настрана и сложи ръка върху хълбока й.
— Не биваше да те давам на Гай — прошепна пресипнало той.
— Това няма значение. Ти си нашият господар. Можеш да вземаш всичко, което пожелаеш.
— Вероятно Гай разсъждава другояче.
— Не. Той не би ти отказал нищо, което му поискаш.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Но ако това те смущава… той няма да узнае нищо.
— Ти… какво очакваш от мен? — Ролф стисна до болка ръката й. — Аз не съм лъжец. Няма да излагам на присмех най-добрия си васал. О, господи, въпреки това правя и двете!
Сейдри помилва бузата му.
— Ние имаме нужда един от друг, милорд — отвърна просто тя.
Нежното докосване му отне дъха. Той се опита да се пребори със себе си, заповяда си да стане и да си отиде. Сега, веднага. Вместо това я притисна още по-силно към себе си.
— Ти наистина си вещица — процеди през зъби той. — Няма съмнение, че си ме омагьосала.
Ръката й се плъзна нежно по шията му и се зарови в русите косъмчета на гърдите. Ролф отметна глава назад, затвори очи и се отдаде цял на милувката й. Шепотът й беше толкова сладък:
— Ти си могъщ, милорд, ти си голям и силен…
Той се изправи със стон и засмука зърното на гърдата й. Едно леко докосване, няколко думи и той беше готов да забрави повелите на разума. Втвърденият му член се отри в нея.
— Искаш ли да се качиш върху мен, Сейдри?
— Не знам как — прошепна дяволито тя, докато той триеше кадифеномеката главичка на члена си във влажната й плът и в същото време милваше с език гърдите й.
— Хайде, искам да ме яздиш — настоя той, вдигна я на хълбоците си и я намести върху члена си. Сейдри изпищя задавено. Членът му я изпълни до пръсване. Ролф я държеше здраво.
— Спокойно… няма да те разраня. Ще бъда много внимателен. Скоро ще свикнеш. Отпусни се.
Тя потрепери над него.
— Страх ме е да не ме разкъсаш.
— Не, разбира се, че няма. Вярвай ми…
Сейдри постепенно се отпусна. Ролф проследи с удоволствие нарастващата й възбуда. Тя се задвижи леко, хълцайки от наслада и учудване. Утробата й много бързо се нагоди към члена му.
— Хайде, искам да ме яздиш — настоя дрезгаво той.
Сейдри нямаше нужда от повече подкани. Отметнала глава назад, с гордо щръкнали гърди, тя препусна в луд галоп.
— Откога си при крал Уилям?
Двамата лежаха нежно прегърнати. Лицето на Сейдри почиваше на рамото му, ръката му си играеше с косата й.