— От дванадесет години.
Тя вдигна глава.
— Как е възможно? Нима си толкова стар?
Ролф се усмихна.
— Скоро ще стана на двадесет и девет. Присъединих се към войската на Уилям, когато бях на седемнадесет. Защо питаш?
— Аз не знам нищо за теб, милорд.
Усмивката му се задълбочи.
— Ти знаеш за мен повече от всяка друга жена. — Очите му искряха. Той обхвана тила й със силната си ръка и повдигна лицето й към своето. — Ти знаеш как да ми доставяш удоволствие.
Сейдри се изчерви.
— Сигурна съм, че всички жени знаят как да ти доставят удоволствие.
— Това е по-скоро облекчение — възрази той. — Аз говоря за истинското удоволствие.
Сейдри се засмя и отново скри лице на гърдите му.
Ролф я гледаше ненаситно. Втория път се бяха любили с бурна страст. Тя беше с него от часове, но той искаше още и още. Желанието пареше слабините му, може би не толкова силно, като в началото, но все пак настойчиво. Той вярваше, че изпитва нещо много повече от физическа жажда. Питаше се дали Сейдри е проумяла за какво удоволствие говори. Тя го водеше умело към върховете на екстаза, възнасяше го в такива висоти, че той обезумяваше. А сега лежеше в прегръдката му и отново му доставяше удоволствие, макар и съвсем различно. Утешително, спокойно и сладостно удоволствие, пронизано от горещи потоци, които отново и отново се спускаха към слабините му. Никога не беше изпитвал такъв вид удоволствие. Кога друг път беше оставал толкова дълго с една жена след акта? Отговорът беше ясен.
Много му се искаше да й каже всичко това, но не знаеше как.
— И брат ти ли е голям като теб?
— Какво?!
Тя го погледна невинно, забеляза смаяното му лице и се изкиска.
— Боже, не говоря за това! Исках да кажа, и той ли е така висок и широкоплещест като теб? Има ли същото смело изсечено лице?
— Защо се интересуваш от брат ми? — Ролф се зарадва на ласкателството й и се опита да скрие гордостта си зад по-грубичък тон. — Всъщност откъде знаеш, че имам брат?
— Нали съм вещица — засмя се тя. — И той ли живее в Англия?
— Да, на юг. Щом толкова искаш да знаеш, брат ми е на ръст почти колкото мен, но е по-строен. В нашето семейство всички мъже са високи. Но никой няма моите рамене. И аз не знам откъде са се взели. Може би някой от прадедите ми е бил викинг.
— Никога не съм виждала толкова прекрасни рамене — изгука тя. — Ще се върнеш ли някога в Нормандия?
— Там не ме чака нищо.
— Нали семейството ти живее там? Имаш родители, братя, сестри, братовчеди…
Ролф се усмихна.
— Да, разбира се. Но аз съм четвърти син, най-малкият — обясни търпеливо той. — Присъединих се към Уилям, защото единствено той можеше да ми дари собствена земя, която да предам на синовете си. Така върви светът. В Нормандия нямаше и няма нищо за мен. Съдбата ми е тук. В Елфгар.
Сейдри се изправи.
— Това е несправедливо. — Очите й потъмняха.
— Няма да се карам с теб.
— Аз също — отговори успокоено тя.
— Гърдите ти са прекрасни, знаеш ли?
— Да, и други са ми го казвали.
Ръката му спря да милва нежната плът.
— Кой?
Сейдри избухна в смях.
— Исках само да видя как ще реагираш. Никой, милорд.
— Гай не ти ли казва колко си красива?
Сейдри се поколеба, извърна лице настрана. Не знаеше дали да му каже истината.
— Сейдри? — В гласа му имаше недвусмислено предупреждение.
Тя го погледна открито.
— Гай никога не е виждал гърдите ми.
Ролф я погледна слисано.
— Не ти вярвам. Да не би да спи с теб в пълен мрак? Или те взема, когато си с риза? — Той се надигна. Очите му искряха от ревност.
— Гай не спи с мен.
— Какво каза?
— Гай не ме е докосвал. Той се страхува от мен, защото съм вещица и не иска да се забърква със сатаната. Той ми е съпруг, но задоволява страстта си с други жени. Имаме уговорка, която задоволява и двамата.
Ролф не можеше да повярва на ушите си. Сграбчи раменете й и я разтърси.
— Истината ли казваш?
— Да — отговори спокойно тя.
— И не е спал с теб нито веднъж?
— Не.
Ролф я притисна към себе си и я зацелува с дива страст. В началото тя се опита да се освободи от прегръдката, опря ръце в гърдите му и захленчи жално, когато той я притисна към таблата на леглото. Натискът веднага отслабна, устата му стана мека и нежна.
— Не искам да се бориш с мен — прошепна дрезгаво той. — Ти ми принадлежиш, Сейдри. Ти си само моя.
Той я зацелува отново и силното едро тяло се разтрепери. Тъкмо това противоречие, нежността, чувствените докосвания на устните, макар че желанието му бликаше на могъщи вълни, накара нещо да покълне и разцъфти в сърцето на Сейдри, нещо, което беше много повече от физическа страст. Тя се вкопчи в него и отговори на целувката с нежна отдаденост. Той разтвори краката й и проникна внимателно в утробата й. Сейдри беше влажна и готова за него. Само след секунди двамата застенаха задавено и се понесоха на вълните на страстта. И този път експлозията дойде едновременно, замайващо силна, и остави след себе си удовлетворение и нежност.