Ролф я прегърна като някаква скъпоценност.
— Ти ми принадлежиш, Сейдри. Съзнаваш ли го?
Тя вдигна очи към него. Синият поглед беше изпълнен с решителност и дързост. Очите му блестяха като диаманти.
— Разбра ли ме?
Тонът му я уплаши.
— Но аз съм съпруга на Гай.
— Никой няма право да те докосва — заяви той. — Аз ще се погрижа за Гай. — Погледът му беше пронизващ. — Предупреждавам те сериозно, Сейдри. И се радвам, че изпитваш страх. Ако някой мъж се осмели да те докосне, собственоръчно ще му отсека ръцете с меча си. Разбра ли ме?
Тя кимна, останала без дъх и трепереща.
— А ако някой посмее да те вземе в леглото си, ще го убия — а ти ще стоиш и ще гледаш. Разбра ли ме?
— Да.
— Добре. — Усмивката му беше студена. — Аз не деля е никого онова, което ми принадлежи. От днес нататък ти си моя.
Тя бе уплашена и блажена едновременно. Докосна меко бузата му и коравият искрящ поглед на завоевателя стана мек и нежен.
— Аз не искам никой друг — прошепна нежно тя.
Очите му блеснаха.
— Истината ли казваш?
— Кълна ти се.
Той се усмихна топло.
— Ти ме направи мек като памук, Сейдри. Ще ми отнемеш мъжествеността.
— Няма нищо лошо в това, да се чувстваш щастлив, милорд. Мъжете също имат право на щастие.
— Така ли? И какво означава щастие? В живота на един воин няма място за такива чувства.
— Лъжеш се. — Показалецът й се плъзна леко по бузата му. — В сърцето на един силен мъж има място за всички чувства.
— Мъжът, който се поддава на моментни настроения, престава да бъде мъж, Сейдри. Вече не е в състояние да дава всичко от себе си в битката.
— Но ти си щастлив с мен и въпреки това даваш всичко от себе си — засмя се дяволито тя. — Бих казала дори, че си превъзходен.
Топлият мелодичен смях я смая.
— Много добре знаеш, че не говоря за такова раздаване. — Той я притисна нежно към себе си.
— Толкова е приятно да чуя смеха ти — прошепна Сейдри и се сгуши в него.
Усмивката замръзна на устните му.
— Никога преди това не съм се смял с жена — обясни сериозно той.
Сейдри се усмихна.
— Наистина ли? Това ме ласкае. И много ми се иска пак да те разсмея.
— Аз пък си мисля за друго.
— Естествено. Ако зависи от теб, ще се поддаваш на едно-единствено моментно настроение, и то е свързано с онова, което е между краката ти.
— Можеш по всяко време да го усетиш, Сейдри. Най-добре още сега. — Той дръпна ръката й към плоския си корем, но тя успя да се освободи.
— Стига за тази нощ. Достатъчно си се поддавал на мимолетни настроения.
— Нали каза, че искаш да ме развеселиш? — ухили се той.
— Ще го направя. Искам да чуя отново чудесния ти смях — прошепна дяволито тя и започна да го гъделичка под мишниците.
Ролф блъсна ръцете й с добре изиграно недоволство. Сейдри се изсмя предизвикателно и атакува ребрата му. Той сграбчи китките й и вдигна ръцете й над главата.
— Не можеш да спечелиш — подразни я той.
— А пък аз си мисля, че вече спечелих, милорд — отговори нежно тя.
49
На вратата на обора Ролф спря и се вгледа в тъмното. Едва когато вдигна лампата над главата си, той я видя. Разпуснатата й коса падаше до хълбоците; тя седеше на един сноп слама. Ролф се усмихна и тя отговори на усмивката му.
Той се озова с два скока при нея и я грабна в прегръдката си.
— Не бива така, милорд, ще изгориш обора! — възпротиви се тя.
Ролф я погледна разкаяно, излезе навън и угаси лампата. Понечи да се върне бързо, но заради тъмнината бе принуден да се движи пипнешком. Сейдри го примамваше с тихи звуци. Ролф я сграбчи и впи устни в нейните. Тя отвори устните си и го посрещна със същата страст. След безкрайно дълга целувка се отделиха задъхани.
— Като че не сме се виждали цяла вечност — изпъшка Сейдри и помилва бузата му.
— Времето от зората до вечерния здрач наистина е цяла вечност — отговори дрезгаво Ролф. — Не мога да чакам повече, Сейдри. — Той обхвана с две ръце задника й и я притисна към набъбналата си мъжественост.
— И аз не мога да чакам — прошепна страстно тя и отново го помилва.
Двамата се любиха бързо и буйно. След това дълго лежаха един до друг, наслаждавайки се на сладостния покой. Едва тогава Ролф започна да я разсъблича.
— Искам да те усещам гола.