— Милорд, моля ви да ми съобщите кога смятате да сложите край на наказанието ми.
— Ти едва не уби сестра си — отговори той и се отблъсна от стената. Доброто му настроение се изпари. — Очевидно затварянето не те е вразумило. Явно все още не си проумяла колко ме разгневи. Нямам намерение да ти опростя наказанието. — Леденият му поглед я прониза.
— Но аз нямах представа — защити се Алис, — че тя е ваша официална любовница, иначе щях да се държа съвсем различно към нея. За мен тя беше просто една предателка. Аз защитавах само вашите интереси, милорд, — нашите интереси.
— Ти наистина ли ме смяташ за глупак? Ти мразиш сестра си с цялото си сърце и ревността ти не познава граници. Аз ти наложих възможно най-мекото наказание, затворих те в стаята ти и позволих на слугините да те обслужват и да се грижат за теб. Не отивай по-далеч! — предупреди я той.
— А Гай знае ли, че му слагате рога? — осведоми се хапливо Алис.
— Гордостта ти е жестоко наранена, нали? Извинявай, но аз никога не съм имал намерение да ти бъда верен. Аз не мога да бъде верен на никоя жена. Ако си очаквала нещо подобно, значи си се излъгала. А сега лека нощ.
— Защо точно с нея! С тази вещица! Със сестра ми!
Ролф се обърна рязко.
— Аз не ти дължа сметка за деянията си, Алис. Ще се любя, с която искам и когато искам. Върни се в стаята си.
Алис се подчини и гневно тресна вратата зад гърба си. Треперейки, тя застана до леглото с надеждата той да се втурне в стаята й, за да я накаже за дързостта. Трябваше да я набие, да я насили… Но той не дойде.
Тя беше загубила силата си.
Сега беше едно нищо, затворница в собствения си дом, и само няколко слугини й се подчиняваха. Сейдри я бе докарала до това положение. Тя щеше да я лиши от цялата й власт и да заеме мястото й. Трябваше на всяка цена да й попречи.
— Защо онази проклетница не умря в подземието? — изхълца ядно тя и стисна ръце в юмруци. — Само да знаех как да се отърва веднъж завинаги от вещицата!
Когато влезе в залата да обядва, Сейдри усети, че рицарите проявяваха към нея повече внимание от обикновено. Тя избягваше да поглежда към Ролф, знаеше, че и той не поглежда често към нея. Когато тя влезе, рицарите замлъкнаха и се разстъпиха да й сторят място. А един, който не я познаваше, учтиво я подкрепи за лакътя, когато седна на високата маса. Белтен, който седеше вдясно от нея, усмихнато й предложи чаша вино. Сейдри се изчерви; очевидно всички знаеха, че господарят спи с нея.
Изпита голямо облекчение, когато столът на Алис и днес остана празен.
Тъй като Гай беше заминал, тя седеше отдясно на Ролф и това увеличаваше смущението й. Тя сведе поглед и се посвети на яденето. Само веднъж, когато посегна да си вземе хляб, той го направи в същия момент и пръстите им се докоснаха. Уплашеният и поглед политна към него. Двамата се погледнаха и тя побърза да се извърне. Ролф отчупи парче хляб и учтиво й го подаде.
— Заповядайте, лейди Сейдри — проговори нежно той.
— Много ви благодаря, господарю — отговори тихо тя и ушите й пламнаха.
Щом всички присъстващи в залата знаеха, че тя е любовница на норманина, значи сестра й също беше узнала.
Сейдри се измъчваше от угризения на съвестта. Алис беше законна съпруга на норманина, той беше осъществил най-съкровеното й желание и тя се наслаждаваше на положението си. Тя му беше вярна съпруга и искаше да го дари със синове. Сейдри знаеше, че Алис харесва близостта със съпруга си. Тя й дължеше обяснение и в същото време се страхуваше от гнева й. Как да й се сърди? Ако ролите им бяха разменени, Сейдри щеше да й издере очите. Тя никога нямаше да допусне друга жена до любовника си!
По време на яденето Сейдри беше разсеяна и замислена. Трябваше поне да направи опит да говори със сестра си и размишляваше дали да помоли норманина за позволение да отиде при нея. Накрая реши да си мълчи. Той не биваше да узнае нищо за посещението и. Сейдри реши да остане в залата и да изчака удобен случай, за да се промъкне незабелязано по стълбата към втория етаж. Точно в този момент пристигна пратеник на краля.