— Какво? Толкова рано? Защо?
Ролф обхвана тежките й гърди.
— Не ми е приятно да те напусна — отговори той. — Но трябва. — Той я отмести настрана и стана. — На разсъмване тръгвам за Йорк.
— Отиваш в Йорк? — повтори слисано тя.
Ролф започна да се облича.
Връхлетя я буря от чувства и въпроси, съчетани с безкрайно разочарование.
— За колко време? Кога ще се върнеш?
Ролф беше облякъл панталона и жакета си и сега коленичи пред нея и взе лицето й между двете си ръце.
— Ще ти липсвам ли?
Тя потрепери.
— Много. Но има и друго. Дали… Гай ще се върне преди теб?
— Вероятно — отговори той и изтри сълзите й. — Не плачи, мила. След като се върна, ще си наваксаме.
Наистина ли плачеше? Защо вестта за заминаването му я бе разстроила така? След следобедната си среща с Алис тя беше объркана и дълбоко обезпокоена. Какво послание беше донесъл пратеникът? Защо Ролф трябваше да отиде в Йорк? Всъщност за нея беше добре дошло, че той заминаваше, след като тя бе сглупила да обясни на Алис причините, поради които му беше станала любовница. Сейдри се вкопчи отчаяно в ръцете му.
— Вземи ме със себе си — прошепна до устните му тя.
— Не мога. — Той понечи да стане, но тя не го пусна и трябваше да я изтегли със себе си.
Ролф беше облечен, Сейдри съвсем гола. Една свещ, грижливо поставена така, че да не причини пожар, хвърляше трепкащо сияние върху голотата й. Ролф я отдалечи малко от себе си, за да се възхити отново на златно блещукащите й гърди, плоския корем, къдравите кичурчета между краката и съвършено оформените бедра. Сейдри пристъпи към него, протегна се и помилва гърдите му със своите.
— Вземи ме със себе си — помоли тя. — Трябва да имаме повече време един за друг.
— Сейдри…
Ролф дишаше неравномерно. Възбудата от нежното й докосване нарастваше. Огънят в погледа му не й убягна. Тя се надигна на пръсти, вдигна едното си бедро на хълбока му, притисна слабините си към мъжествеността му и усети набъбването й.
— Ти ще заминеш и Гай ще се върне — заговори задъхано тя. — Той вече не се страхува от мен, сам ми го каза, но аз не посмях да ти разкажа. Разбрах го в нощта, преди да дойда при теб. Гай продължава да ме смята за вещица, но е убеден, че не съм в състояние да върша зло, а само лекувам хората. Това означава, че заплахите ми да го прокълна, ако поиска да се люби с мен, стават безсмислени. Мисля, че е въпрос само на време, преди да дойде в леглото ми. Знам, че ме желае — излъга в отчаянието си тя. — Когато се върне, ще поиска да спи с мен, ще ме насили! — Тя захълца сърцераздирателно. — Моля те, вземи ме със себе си! Искам да бъда с теб!
Ролф изруга и я стисна с такава сила, че тя изохка.
— Много бързо се научи да се възползваш от властта си над мен, малка вещице — процеди през зъби той. — Не мога да устоя на прекрасното ти тяло особено когато се притискаш към мен и трепериш така сладостно. Не мога да устоя на сълзите ти. И най-малко мога да понеса мисълта, че можеш да се любиш с друг мъж. Ти го знаеш, нали?
Той изруга отново, притисна я към стената на плевнята и вдигна бедрата й на хълбоците си.
— Ще ме вземеш ли? — изхълца Сейдри.
— Да — изръмжа той, свали панталона си и нахлу във влажната й топла утроба. Бедрата й се обвиха около кръста му. Тя се вкопчи в раменете му и затрепери още по-силно.
— Да — простена той. — Да, по дяволите, да!
51
След два дни малкият отряд стигна до Йорк. В кралската крепост цареше трескава суетня. По време на пътуването Сейдри бе успяла да прогони неприятните мисли и злите предчувствия, препускаше безгрижно редом с Ролф, бъбреше весело с него, посрещаше пламенните му погледи и от време на време дори го караше да избухва в смях, за голямо учудване на рицарите му. Ролф не обясни никому причината, поради която Сейдри го придружаваше, и никой не се осмели да попита. След първоначалното си смущение под погледите на рицарите тя се окопити бързо и започна да се радва на пътуването. А и нима можеше да бъде друго? Бяха й дали красива, с кротък нрав, кобила, яздеше редом с гордия си златнорус любовник, лятото беше в пълния си разцвет и тя се чувстваше като на излет. Беше безгрижна и лека, искаше й се да се смее и да се люби. Пътуването мина без произшествия, нищо не наруши идилията. Ала когато видя кралските войници, които дрънчаха с оръжията си, всеобщото оживление, което явно се дължеше на приготовления за поход, в сърцето й пропълзя страх.
Сейдри все още не знаеше защо Ролф е получил заповед да дойде в Йорк. Ала многото войници събудиха в душата й безименни опасения. Остана с впечатлението, че кралят е събрал голяма войска, добре въоръжена и снабдена с всичко необходимо, която скоро ще напусне гарнизона и ще потегли в незнайна посока. Това можеше да бъде свързано само с въстание на саксонците.