— Не се опълчвай срещу мен, Алис. Както имаше възможност да се убедиш, ние с теб се разбираме добре, дори много добре. — Погледът му беше устремен към вълнуващата се женска гръд и изпъкналите зърна, които се очертаваха под вълнената риза.
— Никога, никога!
По смело изсеченото лице се разпространи дяволска усмивка.
— Отричай, колкото си искаш, защото много скоро вече няма да имаш възможност да отричаш.
Той тръгна да си върви, но на входа се обърна още веднъж:
— Няма да можеш да отречеш и мен, защото винаги ще съм до теб.
6
Винаги когато беше уплашена или тъжна, Сейдри сънуваше един и същи сън. Сънува го и тази нощ.
Тя беше седемгодишна, стоеше на стълбите пред господарската къща и примигваше срещу утринното слънце. Чу весел детски смях, потърси с поглед и видя група момчета и момичета на нейната възраст и малко по-големи, деца от селото, които познаваше, с които растеше. Несъщата й сестра Алис, две години по-малка от нея, играеше на гоненица с приятелите си.
Сейдри вдигна полите си, спусна се като вятър надолу по хълма и се смеси с играещите деца. Редрик, едно момче от селото, я подгони и тя избягна умело протегнатите му ръце, като пищеше весело.
Сейдри беше толкова увлечена в играта, че се сблъска с Алис. Дребното тъмнокосо момиче се спъна и падна в тревата. Алис изпищя пронизително. Децата престанаха да играят, заобиколиха ги и видяха, че коляното й е одраскано.
Сейдри изпита угризения на съвестта.
— Много съжалявам, Алис, аз…
— Ти ме блъсна!
— Но не нарочно.
— Тя ме блъсна!
— Стига, Алис — намеси се Редрик, който с тринадесетте си години беше признатият авторитет в групата. — Стана случайно. Хайде, да си продължим играта. Ще ти помогна да станеш.
Очите на Алис плуваха в сълзи.
— Кой ти е разрешил да играеш с нас?
Сейдри усети пробождане в сърцето и отстъпи крачка назад.
— Ще отида да повикам баба — предложи тя. Искаше да помогне на Алис, желаеше го от цялото си сърце. Неволно беше причинила болка на сестра си и жадуваше да поправи грешката си. Лошото беше, че не можеше да стори нищо, защото Алис не можеше да я понася.
— Не! — изпищя пронизително момичето. — Казват, че тя е вещица, и аз няма да й позволя да ме докосне!
Сейдри потрепери като от удар. Все по-често чуваше хората да шепнат тази ругателна дума, когато тя беше наблизо. Досега затискаше ушите си и бързаше да се отдалечи, объркана и уплашена.
— Баба й не е вещица — възрази колебливо Редрик.
— Мама каза така, а тя знае по-добре. И всички други го казват — отговори Алис и го погледна мрачно. Заобиколилите ги деца пристъпваха смутено от крак на крак, някои закимаха с глави в знак на съгласие.
— И моята майка казва, че бабата е вещица — побърза да потвърди русата Джослин.
Алис стана без чужда помощ.
— Махай се оттук, Сейдри! Нямаш право да играеш с нас.
Сейдри не се помръдна от мястото си, макар че лицето й пламтеше от смущение. Тя обходи с плах поглед децата.
— Разбира се, че може да играе с нас — възрази спокойно Редрик. — Хайде, аз гоня!
Децата се разпръснаха.
— Аз няма да играя с тази вещица! — изкрещя Алис и затропа с краче.
Сейдри се скова, страхът и смущението я задушаваха. Тя примигна срещу сестра си. Не можеше да схване думите й. Сигурно не беше чула добре.
— Вещица! — извика подигравателно Алис.
Сейдри се сви смутено.
— Не съм вещица — прошепна задавено тя.
— Вещица си! Всичко го казват. Вещица!
Сейдри беше готова да избухне в сълзи. Алис нямаше това предвид. Не можеше да е вярно. Децата я зяпнаха любопитно, малките — уплашено, Редрик и Бет — подозрително. След минута потиснато мълчание Редрик заговори уверено:
— Глупости, това не може да е вярно. Тя не е вещица.
Бет, която беше само една година по-малка от него, вирна брадичка.
— И аз съм чувала хората да говорят. Може би наистина не бива да й позволяваме да играе с нас.
Сейдри сведе поглед към земята.
— Но аз не съм вещица — промълви с мъка тя. Горещи сълзи запариха в очите й. Думите на малката й сестра отекваха болезнено в ушите й. Потискащо, добре познато ехо. Изпита смъртен страх. Вдигна поглед и изтри очите си.
И тогава стана страшното.
— Погледнете я! — изпищя Алис. — Погледнете я, деца! Наистина е вещица!
Сейдри се отдръпна стреснато. Децата я зяпнаха с див ужас.
— Тя има зъл поглед — изохка смаяно Бет. — Божичко, никога не съм виждала подобно нещо!
Децата не преставаха да я зяпат…
Сейдри се събуди.
Сърцето й биеше болезнено. Тялото й беше окъпано в пот. Очите й — пълни със сълзи. Сълзи за малкото момиче, което за първи път се бе сблъскало с грозната реалност. Защото това не беше само кошмар. Точно така беше станало.