Сейдри се приготви да се скара на брат си за новото му завоевание. Защо беше избрал това дете, след като жените тичаха на тълпи подире му? Какво от това, че малката беше красива и закръглена? Имаше стотици като нея.
— Благодаря ти, Мод. Никога няма да забравя какво стори за мен.
Мод се усмихна.
— Поздрави Моркар от мен — помоли тя и отново се изчерви.
— Моля те, Едуин, трябва да промениш плановете си!
Едуин я погледна тъжно.
— Не мога, Сейдри.
— Този път ще ви разбият. Норманите имат шпиони навсякъде. Самият той ми го каза! Знаят къде се е скрил Херуорд. Много скоро ще открият и вашето скривалище!
— И аз имам шпиони навсякъде, Сейдри.
— Още е рано! Не можеш ли поне да отложиш въстанието? Ще ви победят, може би дори ще ви убият! Едуин, моля те, помисли малко!
Моркар наблюдаваше внимателно сестра си.
— Какво става с теб, Сейдри? Защо си толкова възбудена? Той ли ти нареди да ни разубедиш?
— Не, разбира се, че не!
— Ти не разбираш ли — продължи сърдито Моркар, — че той го прави само за да получи Елфгар на сребърна табла?
— Не ме е изпратил той — повтори упорито Сейдри.
— Причини ли ти болка? — попита замислено Едуин.
— Не — отговори смутено Сейдри и лицето й пламна.
— Ти свърши добре работата си, сестрице — продължи признателно Едуин. — Очевидно норманинът ти има доверие, иначе нямаше да ти каже нищо за плановете си и за скривалището на Херуорд.
— Значи… значи той не ме е излъгал? Херуорд наистина ли се намира в близост до Кавлидок?
— Да.
Дълбоко в сърцето си Сейдри таеше страх, че Ролф е прозрял играта й и й е дал погрешни сведения. Но той не я бе излъгал и това означаваше, че й има доверие. Господи, как се отвращаваше от себе си и как мразеше тази проклета война!
Едуин я стисна за раменете.
— Ти си привързана към него, нали? — Гласът му трепереше.
Сейдри поклати енергично глава, но не можа да спре сълзите си.
— Разбира се, че не се е привързала към норманското куче! — извика гневно Моркар и сините му очи засвяткаха опасно.
— Във време на война — продължи Едуин, без да обърне внимание на избухването на брат си, — всички сме принудени да вършим неща, от които се отвращаваме. Войната е жестока и причинява много нещастия.
Сейдри преглътна мъчително.
— Знам — проговори задавено тя и прегърна брат си.
— Но да обичаш врага си — това вероятно е най-жестокото от всички.
Тя примигна упорито.
— Аз не го обичам.
— Видя ли Изолда?
Сейдри потрепери. Изолда беше дъщерята на Уилям, която след битката при Хейстингс беше обещана на Едуин, но после бе станала съпруга на един от кралските васали.
— Не.
— Чух, че била със съпруга си в Йорк. И била бременна — за втори път.
Едуин я погледна въпросително.
Сейдри си припомни как бушуваше Едуин, когато Уилям наруши обещанието си и не му даде Изолда за съпруга. Но никога не беше предполагала, че той я харесва. Хората разправяха, че била руса красавица с висок ръст и царствено държание.
— Ще се осведомя за нея — обеща тя.
— Не е нужно — отговори брат й. — Някога беше важна за мен… но оттогава е минало много време. — Той помълча малко и добави: — Важен е единствено и само Елфгар. Няма да се успокоя, докато не си възвърна имотите. Затова имам нужда от теб, Сейдри.
Сърцето й биеше до пръсване.
— Не се тревожи. Няма да те изоставя.
— Знам, че мога да разчитам на теб. — Едуин се поколеба. — Сейдри… бъди предпазлива. Норманинът е много хитър. Ако разбере, че го мамиш…
В гърлото й заседна буца. Страхуваше се да изрази страховете си с думи. Ами ако той заподозреше, че именно тя беше предупредила Херуорд да избяга? Разбира се, той не можеше да го докаже, но…
Сейдри прогони съмненията си и не посмя да заговори на Едуин за страха си. Брат й можеше да й заповяда да остане при саксонците, във въстаническата войска. А тя трябваше да се върне в Йорк, при норманина — защото отчаяно желаеше да се върне при него.
Стотината нормански воини яздеха в редица по двама през гористата местност на около пет мили южно от Кавлидок. Ролф и рицарите му бяха начело, Уилям и благородниците му в средата, а Роджър в ариергарда. Досега норманите не бяха открили и следа от бунтовниците. След един час трябваше да спрат, да разузнаят наоколо, да открият лагера на Херуорд Будния, да го обкръжат и нападнат. Ролф се усмихна мрачно. Много скоро щяха да унищожат още едно змийско гнездо — ако всичко минеше добре.
В този момент тишината бе пронизана от болезнен вик.
Ролф разбра веднага, че бяха попаднали на засада. Обърна се към воините си и им заповяда да извадят оръжията си. От близките дървета се посипаха стрели. Белтен, който яздеше от дясно на господаря си, извика задавено и се сви на седлото. Беше улучен в рамото. Ролф препусна с изваден меч към най-близкия стрелец и с могъщ удар отсече клона, на който се беше настанил. Мъжът се строполи на земята и норманинът му разцепи черепа.