— Тя дойде при мен и се извини, че ви е станала любовница, милорд. Опита се да ме убеди, че го е направила само от чувство за дълг пред братята си.
Ролф я гледаше безизразно.
— Двамата й наредили да ви прелъсти и да спечели доверието ви, за да ви шпионира. Каза ми, че само поради тази причина споделяла леглото ви. С това искаше да ме успокои. — Алис го наблюдаваше остро и вътрешно се смееше злобно, като виждаше как лицето му потъмнява от гняв и в очите му искри студена омраза. Той й обърна гръб. Лицето й се разкриви в грозна гримаса.
Слугините напълниха ведрото с гореща вода и Ролф се отпусна вътре. Сърцето му биеше болезнено. Припомни си как беше намерил вещицата гола в леглото си. Каква дяволска игра, колко добре обмислен план — и всичко само за да помогне на братята си. А той, глупакът, се поддаде на чувствата си. Е, това никога вече няма да се случи, закле се той и на устните му заигра усмивка.
Гневът го задушаваше. Откакто бе чул признанието й, не можеше да мисли за нищо друго. Омразата му непрекъснато нарастваше.
Тя беше предателка и сега беше в ръцете му. Щеше да гние в онази жалка стаичка до края на дните си.
Един войник отведе Сейдри в стаичката на чардака. Въведе я вътре, излезе и затвори шумно тежката врата. Тя чу как резето бе спуснато с глух удар. Злокобен шум. Всичко беше свършило.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се огледа.
В тази стаичка беше затворена Алис, но сега помещението беше променено. Леглото беше изнесено. На голия под беше хвърлен сламеник, завит с одеяло.
Бяха й оставили свещ, кана с вода и нощно гърне. Голото помещение изглеждаше огромно.
Сейдри пристъпи към тясната цепка в стената и погледна навън. Сълзи замъглиха погледа й. Беше останала само половин ден в затвора на Йорк, който беше направо разкошен в сравнение с ужасното подземие на Елфгар. Огромен затвор, който заемаше цялото мазе под замъка, осветен от безброй факли по високите сводове. Имаше много килии и всички бяха препълнени със затворници. Сейдри не изпита усещането, че се задушава, макар че страхът стягаше гърдите й. Дишаше повърхностно и с мъка, но ужасяващото предчувствие за близка смърт от задушаване, което я бе нападнало в дупката на Елфгар, не се появи. Може би причината беше, че затворът бе пренаселен, а и изглеждаше твърде голям. Отведоха я в единична килия, наполовина колкото стаичката на чардака. Тя се сгуши в един ъгъл, цялата в пот. Дълго пъшкаше и се мъчеше да си поеме въздух, но не се хвърляше срещу влажните стени като луда и не се опита да прокопае подземен проход.
Само седеше и плачеше. Болката в сърцето й унищожи всичко останало. Нямаше никакво значение, че стените ще се стоварят отгоре й и ще я размажат, нямаше никакво значение, че я чака ужасна смърт от задушаване. Тя плачеше и плачеше, потънала в тъга и безнадеждност. Тя беше предала любимия си и той никога нямаше да й прости. Плачеше, защото го обичаше. Накрая сълзите й пресъхнаха и в душата й остана само пустота. Прозрението дойде твърде късно.
Но даже да го беше разбрала по-рано, какво друго можеше да стори? Тя обичаше и братята си. Двете непримирими страни щяха да я разкъсат помежду си. Но поне щеше да откаже да шпионира в полза на Едуин. Ох, сега нямаше смисъл да преценява какво щеше да стане, ако… Безнадеждно начинание. Вече нищо не можеше да се промени. Той никога нямаше да й прости.
По време на двудневното пътуване към Елфгар Сейдри можеше да вижда Ролф само в гръб, и то от време на време. Той я бе прогонил от живота си веднъж завинаги. Тя го прие, както бе приела, че за нея няма връщане назад. Добре че сълзите й бяха пресъхнали. Само сърцето и кървеше от болка по изгубената любов. И всеки път, когато виждаше широките му рамене, чуваше студения глас и я обхващаше сладка омая. А той не погледна нито веднъж към нея.
Падна здрач. Сейдри реши, че няма да пали свещта, защото вероятно нямаше да й донесат втора. Очакваше, че ще получава само най-необходимото, за да остане жива.
Много странно, че не я бяха хвърлили отново в подземието.
Тогава чу как някой вдигна тежкото резе. Предположи, че й носят хляб и бира. Откакто беше затворница, й носеха храна два пъти на ден. Обърна се и опря лице в стената. Ала когато вратата се отвори, разбра, че беше дошъл Ролф. Усети присъствието му, заваляващо, силно, вибриращо от враждебност. Обърна се и очите й се разшириха от ужас.
Ролф стоеше в рамката на вратата, осветен от факлите в коридора.
Сърцето на Сейдри направи огромен болезнен скок. В душата й пламна искрица надежда. Защо беше дошъл? Велики боже, ами ако беше готов да й прости? Това беше най-важното.