— Благодаря ти, Гай — прошепна с пресекващ глас тя. — Много ти благодаря!
— Вече няма от какво да се страхуваш — утеши я той.
Сейдри се разтрепери и скри лице на гърдите му.
— Тя… тя се опита… опита се… да ме хвърли… от прозореца! — заекна тя и от гърлото й се изтръгна сухо хълцане.
— Вече не те заплашва опасност, Сейдри. — Гай я притисна успокоително и се обърна към Белтен: — Алис е загубила ума си. Трябва да я държим под охрана, докато се върне лорд Ролф и реши какво ще стане с нея.
— Ще заповядам на дърводелеца да закове прозореца с дебели дъски. Ще я оставим в покоите й, но един войник ще стои постоянно при нея, за да не си причини нещо.
— Аз не съм луда! — изфуча Алис. — Разумът ми е напълно ясен. Мразя я, това е всичко!
Белтен и Гай пристъпваха смутено от крак на крак и избягваха да я погледнат. Ателстън й кимна съчувствено.
Гай сложи ръка на рамото на Сейдри и я изведе от стаята.
— Ела с мен, Сейдри. Трябва да легнеш и да си починеш. Мери, донеси стомничка вино.
Слугинята, която беше повикала мъжете с ужасените си викове, хукна към кухнята.
Сейдри се облегна изтощено на силното мъжко рамо. Треперенето й не преставаше. Алис се бе опитала да я убие. Детето й за малко щеше да загине. Тя се отпусна на сламеника, без да пуска ръката на съпруга си. Гай коленичи до нея.
— Всичко свърши — заговори утешително той. — Много съжалявам, че след преживения ужас трябва отново да те затворя, но не мога да променя нещата.
— О, Гай — изплака Сейдри и притисна ръката му. — Тя щеше да убие детето ми!
Гай я погледна слисано и тя избухна в плач. Съпругът й я прегърна нежно.
— Наистина ли очакваш детето му, Сейдри?
Тя кимна, неспособна да говори.
— Той знае ли?
Тя поклати глава и вдигна разплаканото си лице към него.
— Обещай ми, че няма да му кажеш!
— Сейдри… — понечи да възрази той.
— Обещай ми, Гай! — настоя тя и продължи беззвучно: — Аз го обичам, но той ме мрази. Ще му кажа за детето, когато дойде подходящият момент. Моля те, запази тайната ми! Един ден той и без това ще узнае.
— Може да помисли, че детето е мое — промърмори Гай.
— Не, аз му признах, че между нас няма нищо. — Той я погледна неодобрително и тя побърза да обясни: — Ролф е много горд мъж и известно време беше малко влюбен в мен. Той не е от хората, които обичат да делят.
— Права си — съгласи се с усмивка Гай. След малко попита: — Дават ли ти достатъчно за ядене? Слушай, Сейдри, трябва да му кажеш, за да облекчи условията, при които живееш!
— Ще имам достатъчно за ядене. Мери, добрата душица, ми носи все по-големи порции.
Гай я измери с поглед.
— Хубава гледка — усмихна се той. — Малко си напълняла, косата ти блести, кожата ти розовее. Гърдите ти са пълни и тежки.
— Моля те, не му казвай — закле го отново Сейдри и се изчерви. — Знам, че ме мрази. Не искам да ме съжалява. Аз… всъщност не знам какво искам, но в никакъв случай не е съжалението му.
— Не ставай глупава, Сейдри. Ролф не е от мъжете, които могат да обичат. Той има строги представи за дълг и вярност. Никога няма да ти прости предателството. Познавам го и знам какво говоря.
— Вероятно си прав — прошепна с болка тя. Думите на Гай угасиха и последната искрица надежда в сърцето й.
— Затова е двойна глупост да не му кажеш, че ще става баща. Направи го заради детето. — Гай се изправи. — Не искам да бъда жесток, но трябва да ти кажа, че той вече има незаконни деца.
— Това не ме учудва — пророни Сейдри с привидно спокойствие. Изобщо не беше помисляла за това и думите на Гай я улучиха като удар с нож. — Къде… къде живеят децата му?
— Има три деца в Нормандия, едно в Анжу и две в Съсекс, ако не се лъжа. Всички живеят при майките си. Ролф има шест синове, нито една дъщеря — отговори с усмивка Гай.
И шестимата бяха синове! Сейдри щеше да избухне в горчив смях. Значи тя щеше да му дари седмия син! Света Дево, майко божия! Трябваше на всяка цена да скрие сълзите си.
— Много съжалявам — каза Гай, — но това са фактите. Той ще бъде много учтив към теб, защото ще му родиш още един син, но не можеш да очакваш нищо повече.
56
— Ще ударим в последния ден на септември.
Моркар и Херуорд се възпротивиха енергично.
— Много е рано — възрази Моркар. — Остават само две седмици.
— Моите хора още не са се възстановили от раните си при Кавлидок — подкрепи го Херуорд Будният, набит тъмнокос мъж, с няколко години по-стар от двамата братя.
Тримата стояха край лагерния огън и говореха съвсем тихо, защото ги беше страх от шпиони.