— Колко души ще събереш? — попита невъзмутимо Едуин.
— Две дузини.
— Много добре. — Едуин се усмихна доволно. — Аз разполагам с три дузини. Така ще имаме числено превъзходство над Ролф дьо Варен. Благодарение на Сейдри той загуби десетина от най-добрите си воини в битката при Кавлидок.
— Ще посмееш ли да предприемеш изненадващо нападение? — попита Херуорд.
— Да. Шпионите на краля са навсякъде и не мога да чакам повече. В тези времена не можем да имаме доверие никому. Норманинът все още не е намерил заместници на падналите. Ние сме по-силните. Крайно време е да нападнем.
— Значи ли това, че ще нападнем Елфгар, а не Йорк? — обади се Алби, който стоеше в сянката на близкото дърво.
— Точно така, ще нападнем Елфгар — обяви твърдо Едуин. — С новите укрепления, построени от норманина, Елфгар се изравнява по значение с Йорк. Ако завземем крепостта, ще отблъскваме успешно нападенията на Уилям. Така ще го принудим да ни предложи мирен договор.
— Ако крепостта е толкова здрава, как ще я превземем? — попита със съмнение в гласа Херуорд.
— Ще предприемем изненадващо нападение и ще приложим хитрост. Една от слугините ще ни отвори тайната вратичка, вкопана в стената, която в случай на обсада дава възможност на местните хора да избягат. — Едуин хвърли развеселен поглед към Моркар. — Твоите вечни женски истории в крайна сметка се оказаха полезни, братко. Можем ли да разчитаме на Бет?
— С абсолютна сигурност — ухили се Моркар.
— Ще ударим на тридесети септември. — С тези думи Едуин се обърна и се загледа в беззвездната черна нощ.
Моркар застана до него, Алби и Херуорд се запътиха към лагера.
— Едуин, трябва да ти кажа нещо. Много се тревожа за Сейдри. Херуорд съобщи, че била в затвора в Йорк, а след това норманинът я отвел в Елфгар. Дали е добре? Къде ли я е затворил?
— Знам, че е на сигурно място — отговори Едуин. — Не са я осъдили на смърт, само на доживотен затвор. Ако не беше съпруга на Гай дьо Шант, щяха да я пратят на бесилката. За тази милост трябва да бъдем благодарни на норманина, братко.
— Той е избухлив и жесток. Ами ако й стори нещо?
— След две седмици ще си възвърнем Елфгар и ще престанеш да се тревожиш за съдбата на сестра ни — отговори успокоително Едуин.
Веднага след завръщането си, още преди да е влязъл в голямата зала, Ролф бе уведомен за случилото се между Алис и Сейдри.
— Тя… добре ли е? — попита задавено той.
— Нищо й няма — отговори Гай. — Беше уплашена до смърт, но междувременно се успокои.
— Какво направихте с Алис? — Сърцето на Ролф се удряше болезнено в ребрата. Алис се беше опитала да хвърли сестра си от прозореца, което означаваше сигурна смърт. И за малко да успее!
— Затворихме я в покоите ви, милорд, и я поставихме под постоянна охрана. — Гай понижи глас. — Мисля, че вече е нормална. Но онзи ден беше загубила ума си. Никога няма да забравя как изглеждаше. Пищеше като луда, отново и отново повтаряше, че трябва да убие Сейдри. Белтен и Ателстън също станаха свидетели на страшната сцена.
Ролф освободи васала си с кратко кимване и тръгна към покоите си, опитвайки се да се овладее. Трябваше на всяка цена да запази самообладание. Алис беше извършила нещо непростимо. Не искаше и не можеше да търпи поведението й. Щом стигна горе, той спря и погледна към зарезената врата, зад която беше затворена Сейдри. Не я беше виждал повече от месец и сега копнееше да отвори вратата и да влезе при нея, за да се убеди, че Гай беше казал истината и тя беше жива и здрава. След кратка вътрешна борба той отвори вратата на стаята си и отпрати пазача.
Алис стоеше до стената, скрила ръце зад гърба си. Очите й святкаха възбудено.
— Те ви лъжат — произнесе прегракнало тя. Трябваше непременно да се оправдае. — Това беше само шега. Не съм искала да я хвърля от прозореца. Кълна ви се!
— Утре напускаш Елфгар — обяви спокойно Ролф. — Събери багажа си. Позволявам ти да вземеш всичко, което ти е скъпо.
— Къде ме пращате, милорд? — извика смаяно тя.
— Отиваш във Франция, милейди — обясни студено той. — В манастира „Света Йоана“. Сестрите ще се грижат добре за теб.
— Но аз… колко време ще остана там? — заекна тя.
— В манастира ще имаш достатъчно време да се разкаеш за греховете си, разбира се, ако имаш такова желание. — Той вдигна рамене. — Там поне няма да имаш възможност да причиняваш зло нито на сестра си, нито на други хора.
— За колко време?
— Докато остарееш и побелееш, милейди — отговори студено Ролф.
— Не говорите сериозно! — изохка Алис. — Не можете да ми причините това!