— Тя ми принадлежи — отговори честно Ролф. — Но не се тревожи, ще се отнасям добре към нея. Тя е затворница на крал Уилям, но аз ще се погрижа нищо да не й липсва. — Сините му очи заблестяха опасно. — Нищо няма да ми попречи да я намеря.
Мъжете постигнаха съгласие. Ролф освободи един от най-добрите воини на Херуорд, който беше пленен в битката за Елфгар, а Херуорд му каза къде е скрил Сейдри.
Ролф нареди на рицарите, които го придружаваха, да чакат връщането му на хълма, пришпори коня си и препусна по изровената пътека. Видя самотна женска фигура пред една къщурка и веднага я позна, макар че тя беше на доста голямо разстояние от него и беше увита в дълга вълнена наметка; дебелата плитка на гърба й блестеше като току-що разпален огън. Струваше му огромно усилие да не загуби самообладание. Искаше да я грабне в обятията си, да я притисне с все сила до себе си и да я задуши с целувки. Но стисна здраво зъби и се запъти бавно към нея.
Сейдри хвърли поглед към непознатия ездач и замръзна.
— Милейди — поздрави учтиво Ролф, — позволяваш ли да поговоря с теб? — Това беше въпрос, не заповед.
Сейдри го погледна с разширени от ужас очи, вдигна ръка към лудо биещото си сърце и се олюля. Боеше се, че ще припадне. Наистина беше той, величествен на седлото на могъщия си жребец, замайващо красив, златокос и пращящ от сила като езическо божество. Тя примигна няколко пъти, за да спре напиращите сълзи.
— Милейди? — попита несигурно Ролф. Погледът му се плъзна по натежалите гърди, спря върху издутия корем и се впи в теменуженосините очи.
— Вие… — Тя преглътна. — Вие дойдохте, за да ме отведете отново в затвора, нали, милорд? — Сълзи задавиха гласа й.
Ролф се метна от седлото и стисна здраво юздите.
— Аз съм затворникът — отговори дрезгаво той. Погледът му я пронизваше. — Ти си завладяла сърцето ми без остатък, Сейдри.
Тя го погледна невярващо и стисна до болка ръце.
— Какво казахте?
— Искам да се върнеш при мен — отговори с пресекващ глас той. Погледът му падна отново на корема й. — Сейдри, ти носиш моето дете под сърцето си, нали?
— Нима би могло да бъде на друг мъж? — Устните й затрепериха. Не знаеше дали да плаче, или да се смее.
— Моето дете. — Ролф преглътна тежко и пое въздух. Ликуващото щастие се бореше с несигурност, страх и желание. — Аз не мога да те принудя да се върнеш, Сейдри… Но те питам: можеш ли да ми простиш? Можеш ли да ми простиш и да се върнеш с мен в Елфгар?
— Ти ме молиш за прошка? — попита невярващо тя.
Ролф се отпусна на едно коляно.
— Да.
Сейдри повярва, че сънува. Той беше дошъл, коленичи пред нея и я помоли за прошка.
— Нямам какво да ти прощавам, милорд — проговори нежно тя и по страните й потекоха радостни сълзи.
Ролф се надигна.
— Твоето великодушие винаги ме е поразявало — прошепна дрезгаво той.
Тя докосна лицето му.
— Аз те обичам.
Той затвори очи и простена задавено. После внимателно я взе в прегръдката си и я притисна към мощната си гръд.
— Не мога да живея без теб — прошепна в ухото й той. — Не мога. Ако това е любов, значи съм завинаги твой.
Сейдри се отпусна в обятията му и вдигна поглед към лицето му. Очите му бяха влажни. Тя не посмя да отбележи това обстоятелство и се усмихна през сълзи.
— Ако не знаеш как да живееш с любовта, аз с радост ще те науча, милорд — прошепна страстно тя.
Ролф се усмихна несигурно.
— Ти си чудесна учителка и аз знам, че можеш да ме научиш на всичко, Сейдри. — Гласът му беше тъмен и мек като кадифе. — Научи ме да те обичам. Научи ме… сега.
Тя взе красивото му лице между двете си ръце и го целуна с цялата нежност и любов, която се бе насъбрала в сърцето й. Целувката стана страстна. Той я привлече към себе си и когато усети набъбналата му мъжественост, тя се разсмя и разплака едновременно.
— Това е знак за любовта ми — прошепна той и отново я целуна.
Двамата се хванаха за ръце и тръгнаха към къщичката, в която живееше Сейдри. В ниската мрачна стаичка Ролф я прегърна и трескаво потърси устата й. Сейдри потрепери и се сгуши в него.
Той я положи върху тясното легло и я разсъблече. Пръстите му милваха с обожание лицето, гърдите и бедрата й. Издутият корем го възхищаваше.
— Толкова си красива, Сейдри — шепнеше възбудено той. — И красотата е не само в тялото ти. — Той я погледна дълбоко в очите. — Красотата идва от душата ти.
— Колко хубаво го каза — прошепна през сълзи тя.
В очите му светнаха предателски искри.
— В теб расте детето ми — проговори задавено той, докато ръката му бавно се плъзгаше по корема. После се поправи: — Нашето дете.
Сейдри се засмя с преливащи от любов сърце. Той се наведе и зацелува пълните й гърди, после се спусна към корема. Когато стигна до тъмния триъгълник, тя се възпротиви.