Норманинът спря пред нея, ясните му сини очи се впиха в нейните.
— Прекарахте ли спокойно нощта, уважаема госпожице? — попита той с изискана придворна учтивост.
Сейдри усети как бузите й пламнаха.
— Да… да.
— Колебаете се. Може би… — и той се усмихна — може би не сте спали добре. Може би цяла нощ сте ме сънували?
— Спах необикновено добре.
Той я изгледа пронизващо. Погледът му спря върху устните й.
— Тогава ви завиждам.
Сейдри се изчерви още повече. Мъжът рязко й обърна гръб.
— Тръгваме след половин час.
Тя погледна гърба му, широките рамене, тесните хълбоци. Той й завиждаше? Какво намекваше? Сърцето й биеше до пръсване.
7
Ролф наблюдаваше изпитателно яздещата до него жена. Горда и надменна като кралица, възседнала благороден арабски кон. Класически изрязаният профил замайваше с красотата си. Можеше само да благодари на бога за отредената му съпруга.
Защото рядко, твърде рядко се случваше един мъж да желае с цялото си същество жената, за която го женят. След като отведе в палатката бъдещата си съпруга, той лежа цели часове буден, макар че отчаяно се опитваше да заспи. Дори след като беше задоволил похотта си със слугинята, жаждата по Сейдри не престана да го измъчва.
Не биваше да се отнася така грубо и властно с графската дъщеря, както беше направил, но то беше все едно да спре надигаща се буря, да устои на неустоимия напор да я докосва. Какво благоволение! Елфгар и господарката му, най-красивата, най-омайващата жена, която някога беше срещал. Уилям беше заповядал сватбата да стане колкото се може по-бързо. Ролф се усмихна. Той нямаше нищо против още утре да я отведе пред олтара.
Слънцето беше още ниско и бледо в утринното небе, след влажната нощ беше все още хладно. Местността беше хълмиста и осеяна с камъни, добро пасище за овцете. А Елфгар дължеше благосъстоянието си на овцевъдството и добрата вълна.
Отново и отново погледът на норманина се устремяваше към годеницата, която от един час насам не бе обърнала глава към него. Равнодушието й беше престорено и той го знаеше. Той беше воин, не поет или свещеник; учтивите думи не излизаха лесно от устните му. Въпреки това реши да опита.
— Утрото е хладно. Достатъчно топло ли ви е, уважаема?
Сейдри му хвърли бегъл страничен поглед.
— Да. — Тя се поколеба. — Благодаря.
Своенравната хлапачка упорито отказваше да употреби учтивото обръщение, което му се полагаше. Никой мъж не би посмял да се държи към него без подобаващото уважение и да му откаже обръщението „милорд“. Само тя бе посмяла и продължаваше да упорства. Вчера й позволяваше да се държи нахално, но днес не можеше да приеме спокойно такава липса на уважение. Сините му очи се впиха в нейните.
— Кажете го, Алис.
Тя го погледна учудено.
— Какво да кажа?
— Не се правете на глупачка — сряза я сърдито той. — Кажете „милорд“.
Сейдри изпъна крехките си рамене.
— Вие не сте ми господар.
Ролф не повярва на ушите си. Тя се изправяше срещу него пред очите на всичките му хора? Тя, бъдещата му невеста, една жена?
Гневният му поглед я прониза. Извън себе си от гняв, той понечи да даде знак за спиране. Вгледа се в огромните й тъмносини очи и видя в тях страх. Припомни си и твърдото си намерение да се отнася внимателно към нея. Той, който разбираше единствено от военното изкуство. Изведнъж от дърветата се посипаха стрели.
— Засада! — изрева Ролф, обърна рязко бойния си жребец и го насочи между жената и обстрелващите. Умело изпратен камък от прашка се удари в шлема му и отхвръкна настрана. Той откри нападателя с ъгълчето на окото си, изправи се на седлото и размаха боздугана си. Саксонецът на дървото над него срещна погледа му, разбра смъртоносното му намерение и отвори уста да изкрещи. Обкованият с гвоздеи боздуган улучи безпогрешно целта и разпори гърдите на саксонеца. Мъжът падна по лице на каменистата земя. Ролф забеляза втори нападател, който беше сложил стрела в лъка си и го опъваше. Едновременно с това усети жената зад себе си, уплашеното муле се притискаше към задните крака на коня му. — Останете до мен! — изгърмя той, без да сваля поглед от стрелеца с лъка. Замахна с боздугана точно в мига, когато саксонецът изпрати стрелата. Стрелата не улучи целта, но боздуганът не я пропусна.
Ролф беше войник още от най-ранните си години и беше преживял безброй битки. Бързият му поглед му помогна да си състави представа за устроената засада. Мъжете му се справиха бързо: петима нападатели бяха мъртви или тежко ранени, други петима бягаха, за да спасят живота си, преследвани от въоръжени ездачи. Ролф посегна към юздите на уплашеното муле. Следвайки инстинкта си, той се извърна светкавично и видя огромен саксонец с изваден широк меч, насочен право към гърдите му. Норманинът нададе бойния си вик, извади своя меч, вдигна го високо над главата си, стовари го с невероятна бързина върху нападателя и му отсече главата.