Битката свърши бързо. Над полянката се спусна ужасяваща тишина, чуваше се само пръхтенето на конете и пъшкането на ранените. Седмина саксонци лежаха мъртви на тревата, всички нормани бяха на конете си. Ролф продължаваше да стиска юздите на подплашеното муле. Погледът му обходи утихналата полянка и се върна към вцепенената жена на гърба на мулето.
— Всичко свърши — проговори мрачно той. — Добре ли сте?
Красивите тъмносини очи бяха широко отворени и пълни с ужас. Тя изпъшка задавено и вдигна ръка към гърдите си. Ролф стисна здраво зъби, за да не изкрещи. Гневеше се, че бе допуснал участието й в тази битка. Съгледвачът беше съобщил, че не ги заплашва опасност.
— Алис…
Тя издаде кратък вик, свлече се от другата страна на мулето, наведе се към близкото дърво и повърна. Ролф много искаше да й помогне, но не знаеше как да го направи. Пък и му беше неловко да я подкрепи пред хората си. За щастие точно в този момент долетя Гай.
— Двама ранени, милорд, Пиер Стак и сър Стейси, но раните са леки.
— Пленници?
— Няма.
— Колко саксонци избягаха?
— Шест, ако съм ги преброил правилно, господарю.
— Изпрати ми Чарлз! — Гласът на Ролф прозвуча заплашително.
Той се обърна към жената, която се бе облегнала безпомощно на дървото. Лицето й беше бледо, почти бяло. Той слезе от коня си, изтри окървавения си меч в тревата и го пъхна в ножницата. После направи няколко колебливи крачки към нея.
— Трябва отново да възседнете мулето. Не можем да се задържим дълго тук.
Сейдри се отдръпна и примигна, за да прогони сълзите от очите си.
— Нямате ли угризения на съвестта?
Ролф я погледна неразбиращо.
Сейдри бе проследила как норманинът хладнокръвно уби трима нейни сънародници. Беше й ясно, че той е нападнатият, че е защитавал себе си, хората си, а и нея, но не искаше да го приеме. Той беше натрапник, враг, норманин.
— Вие убихте трима мъже — прошепна упорито тя. — Нямате ли угризения на съвестта?
— Не — отговори спокойно той. — Ако имах угризения на съвестта, сега от красивите ви гърди щеше да стърчи саксонска стрела. Прав ли съм, лейди Алис? — Той й обърна гръб.
Сейдри го задържа за ръкава на плетената ризница.
— Това бяха мои сънародници. Вие убихте трима от хората ми. — Сълзи задушаваха гърлото й. Искаше да плаче за мъртвите, за крепостните и селяните, които познаваше; да плаче за пропилените човешки животи, да плаче от отвращение към войната. Ролф я погледна мълчаливо.
Гай пристигна, придружен от млад войник. Лицето на Чарлз беше напрегнато, погледът му блуждаеше несигурно. Той се отпусна на едно коляно и сведе глава.
— Ти занемари задълженията си — заговори укорно Ролф. — Заради твоето невнимание попаднахме на засада. За щастие имаме само двама леко ранени. Стани!
Чарлз се надигна.
Ролф го прониза с поглед, отбеляза зачервените очи и хвърли въпросителен поглед към Гай. Рицарят кимна. Устата на Ролф се опъна.
— Снощи си пил много, прав ли съм? Желанието ти за вино и жени те прави твърде слаб за войник, който служи под моя команда. Вземи меча си и си върви. Уволнен си.
— Моля ви, лорд Ролф! Аз ви следвам от Нормандия. Винаги съм ви служил вярно…
— Нито един от воините под моя команда не смее да занемарява задълженията си. Нито веднъж, никога. Махни се от очите ми. Върви, където ти видят очите! — Ролф се обърна настрана. Въпросът беше приключен.
Сейдри проследи уплашено сцената.
Чарлз се отдалечи със сведена глава. Как можеше норманинът да бъде толкова жесток към верните си сподвижници?
Той беше чудовище! Тя се обърна към него с разширени от ужас очи. Погледът му беше леден.
— Не знаете ли що е милост? — попита развълнувано тя, без да помисли, че няма право да задава подобни въпроси.
Мускулите на бузата му заиграха.
— Искате ми сметка, така ли?
Тя навлажни пресъхналите си устни и издържа почти спокойно пронизващия му поглед. Никога през живота си не беше възразявала на баща си и братята си, но сега се изправи смело срещу норманина.
— Той е ваш верен човек — един от хората ви.
Ролф се изправи заплашително пред нея.