— Как смеете да се опълчите срещу мен, да изразите неодобрение към действията ми?
Сейдри прехапа устни, дъхът й се ускори. Но не се отдръпна дори когато той направи още една крачка към нея.
— Лейди Алис — продължи с нарастваща възбуда мъжът, — аз съм войник, и само войник. — Той направи пауза, за да придаде повече тежест на думите си. — А вие сте само жена.
Той беше негодник! Сейдри знаеше, че трябва да отстъпи, за да не го раздразни още повече.
— Е — отговори с треперещ глас тя, — поне не съм норманка. — Не съм норманско куче, прибави наум тя, защото не смееше да го произнесе гласно.
Гласът му беше студен — и опасно тих.
— Колко вярно. Аз съм норманин, а вие сте саксонка. И — прибави с режещ глас той — скоро ще станете моя съпруга. Затова съм длъжен да ви обясня някои неща. Ние отблъснахме бързо и ефективно тази коварна засада, защото моите воини са най-добрите. Моите хора знаят какво се очаква от тях, и аз мога да разчитам на подкрепата им. Винаги и по всяко време. Ако загубят, вече няма да са най-добрите. И аз няма да съм най-добрият военачалник на крал Уилям. Ако разочаровам краля си, ще разочаровам и себе си. Но аз съм Ролф дьо Варен, и не мога да го допусна.
Той стоеше пред нея и в очите му пламтеше гняв. Ала чертите на лицето му бяха напълно неподвижни.
— Разбрахте ли ме?
— Да.
— Аз не съм чудовище — прибави съвсем тихо той и погледът му я прониза. Сейдри се изчерви до корените на косите си. — След вас, уважаема госпожице — заключи тържествено той и направи лек поклон.
8
Елфгар.
Ролф седеше гордо изправен върху могъщия си сив жребец, който танцуваше неспокойно под него. За първи път през този ден забрави красивата жена до себе си. Вниманието му бе приковано към гледката, която се разкриваше пред тях.
Елфгар.
Васалното имение беше с огромни размери. От сутринта яздеха на негова територия. Вече бяха в самия му център. Малкият отряд спря на едно възвишение. Под тях се намираше широка река. Господарският дом беше сгушен в подножието на отсрещния хълм.
Нито селото, нито господарската къща бяха особено впечатляващи, но Ролф не се смути от това. Дузина, покрити със слама, селски къщи се тълпяха около високо разположената господарска къща, виждаше се голяма воденица, зад нея се простираха житни поля, градини с плодни дръвчета и лехи със зеленчуци. По околните хълмове пасяха овце. Самата къща беше от дърво, с продълговата форма, покрита със сиви плочи, с внушително външно стълбище и високи прозорци, чиито капаци бяха отворени, за да пропускат топлия летен въздух. До голямата къща се виждаха параклис и няколко стопански сгради. Нямаше дори дървена ограда. Но Ролф виждаше много повече неща.
Той видя във въображението си каменна крепост, построена на самия хълм, заобиколена от висока стена с бойници. Вътре бяха постройките за шиниците му и семействата им, дворът беше просторен, а зад стената се простираше дълбокият ров, също защитен от укрепителни валове. Под него беше новото село.
Ролф се усмихна. Веднага щеше да започне да строи.
Обученото му око веднага намери най-удобното място за новия замък. Теренът беше много подходящ за добре укрепена крепост. След преустройството Елфгар щеше да стане непревземаем.
Обичаят на норманите беше да разрушават жилищата на саксонците и на тяхно място да издигат нормански крепости, добре укрепени господарски къщи, заобиколени с просторни дворове, високи стени и ровове. Дървените укрепления щяха да бъдат разрушени и заменени с каменни стени. Ролф беше надзиравал поне дузина подобни строежи, откакто беше дошъл в Англия преди четири години. Той смушка коня си да продължи напред, откъсна се от мечтанията си и се усмихна на годеницата си.
— Вече сме у дома — проговори топло той.
— Това не е вашият дом — възрази сърдито тя.
Ролф я погледна предупредително. Сейдри се извърна настрана. Но дори упорството й не беше в състояние да помрачи радостта му.
Влязоха в селото. Ролф дръпна юздите на коня си, отрядът рицари спря. Селяните, които работеха на полето и в градините, оставиха мотиките, дотичаха любопитни деца.
— Събери хората, Гай — заповяда със спокоен глас Ролф.
— Не! — изпищя страхливо Сейдри. Точно тези думи беше произнесъл, преди да заличи село Кесоп от лицето на земята.
Ролф не й обърна внимание.
— Не бива да правите това! — Тя го дръпна за ръкава. — Моля ви, милорд!
Мъжете дойдоха от полето, жените с кърмачета на ръце излязоха от къщите, по-големичките деца се бяха заловили за полите им, Ролф установи доволно, че крепостните изглеждат здрави и добре хранени.
— Искам да направите точен списък на селяните — обърна се той към Гай — още днес следобед. Запишете ги по семейства. Искам всички имена, и тези на новородените.