Алис прехапа устни и послушно сведе очи. Ролф свали плетената си ризница и я захвърли на пода. Алис отиде при него и му помогна да свали колана с тежкия меч и жакета. Когато видя кожената торбичка на шията му, от гърлото й се изтръгна задавен вик:
— Това е нейно!
— Сега обаче е мое — отговори спокойно Ролф, развърза кожения шнур и остави торбичката при нещата си. Алис свали железните наколенници. Ролф погледна сведеното й тяло и си пожела не тя, а Сейдри да му беше оказала тази услуга. Когато остана гол, той й обърна гръб и влезе в димящата вана. Алис побърза да отвърне поглед от мускулестото тяло, осеяно с безброй белези.
— Искате ли да ви насапунисам гърба, господарю?
Така му се искаше да усети докосването на вещицата с медноцветната коса…
— Бих искал чаша вино — изръмжа той. — Има ли вино във вашата къща, уважаема?
— Мисля, че да — отговори усърдно тя.
Ролф й махна с ръка и тя забърза да изпълни заповедта. Щом остана сам в голямото помещение, той се отдаде на мрачните си размишления, потъмни от надигащи се буреносни облаци. Сейдри го излъга, но по каква причина? За да предотврати изнасилването си, предположи той, и гневът му закипя с нова сила. Тя бе посмяла да постави под въпрос властта му; това беше недопустимо. Беше се одързостила да се държи като негова бъдеща съпруга. Трябваше да я накаже… но как, за бога?
Ролф се принуди да мисли за други, далеч по-важни, а и по-приятни неща. Облегна се удобно във ваната и започна да си прави планове за следобеда. До залез слънце трябваше да обходи източните граници на новата си собственост и по възможност да стигне чак до брега. Още утре сутринта щеше да започне с изграждането на новия Елфгар. Тази мисъл му достави искрена радост.
Трябваше да помисли и за предстоящата сватба. Кога да стане венчавката? След две седмици, реши той, така е прилично. През следващите дни щеше да има много работа; най-добре беше да започне строителството преди венчавката.
Той изпръхтя презрително. Ако избраната беше Сейдри, той щеше да се ожени за нея още утре и вечерта да я обладае с най-голяма наслада.
Ролф забеляза с ъгълчето на окото си нещо медночервено. Изправи се и устреми поглед към вратата. На прага стоеше Сейдри.
Норманинът се усмихна. Отново изпита учудване от красотата й, от необикновения цвят на косата, от изкусителната й закръгленост. Може би тя наистина е вещица, помисли си развеселено той, защото само при появата й в слабините му нахлу желание.
— Дошли сте да ме видите ли, Сейдри?
— Моля да ми върнете торбичката с билки, милорд.
Ролф избегна да погледне към раклата, където бяха подредени нещата му.
— Тя не е тук — отвърна с мек глас той.
Сейдри попипа несигурно роклята си.
— Моля ви, милорд, лекарствата ми трябват спешно…
— Елате при мен, Сейдри.
Чувственият му тон я скова. Усмивката му стана дебнеща.
— Елате при мен. — Тя не се помръдна от мястото си, вцепенена, като заловена в гнездото си чучулига. — Елате, и ще ви дам торбичката.
Сейдри се поколеба, но после събра смелост и пристъпи към него. Ролф, беше устремил поглед в полюляващите се хълбоци и усещаше как членът му набъбва. Тя остана на известно разстояние от ваната, в погледа й имаше плахост и подозрение.
— Хайде, върнете ми я.
— О, не мога. Първо наказанието.
— Какво наказание?
— За лъжите ви. — Гласът му все още беше мек като коприна.
— Какво искате от мен?
— Елате по-близо.
Тя го погледна с разширени от ужас очи.
— Няма кой да ми измие гърба.
Младата жена пое шумно въздух.
— Елате при мен, Сейдри.
Тя направи още една крачка към ваната, тръсна глава, застана зад него и потопи лененото парче във водата.
— Искам си амулета — проговори решително тя и нежно плъзна кърпата по гърба му.
— Трябва да го направите по-добре — изръмжа той, приведе се напред и разголи мускулестия си гръб от раменете до хълбоците.
Сейдри гледаше като замаяна блестящата гладка и корава мъжка плът. По гърба не се виждаха белези, за разлика от предницата. Тя бе видяла белега, който минаваше от хълбока чак до гърдите, както и дузина други, по-малки белези. Сърцето й биеше до пръсване. Пое дълбоко въздух и положи кърпата върху гърба му. Тялото му се опъна под докосването й. В слабините й нахлу топла вълна.
— Измийте ми гърба! — заповяда строго Ролф.
— Да, господарю — отговори сърдито тя. — Но нима не предпочитате да го направи лейди Алис? — Без да се бави, тя почна да търка раменете му с все сила.
Мъжът изкриви лице, но тя не можеше да го види.
— Лейди Алис не е тук — отговори спокойно той. — А вие се явихте тъкмо навреме.