— Искам да ви помогна, Сейдри. Трябва да си починете.
Тя вирна брадичка.
— За всичко е виновен проклетият пушек.
— Какъв пушек?
— В кухнята, разбира се.
Ролф, ужасен от състоянието й, я пусна и хвърли поглед в кухнята. Там работеха четирима крепостни и едно голо момче, което усилено бъркаше с дървена лъжица в огромен казан. Горещината беше непоносима, помещението беше полутъмно, пушекът се кълбеше на гъсти валма под ниския таван и не можеше да се диша. Ролф се обърна стреснато към Сейдри.
— Но там е страшно!
Младата жена сви рамене.
— Така е открай време. Където има огън, има и пушек, всеки го знае. — Тя изтри ръце във влажните си къдрици и се опита да пооправи косата си.
Ролф никога не беше влизал в кухня и сега се запита дали и в другите кухни беше също така лошо. Нима не можеха да проветряват?
— Пушекът може да бъде намален.
Сейдри го погледна подозрително.
— Трябва да се сложат прозорци и тръба на покрива, която да го улавя и извежда.
— В кухнята не се слагат прозорци.
— Това ще се промени. — Погледът му обходи фигурата й, отбеляза набрашнените ръце, петната по ризата, синината на бузата. — Какво ви е на бузата?
— Без да искам, се ударих в един ръб.
— Приличате на слугиня в кухнята.
— Нима очаквахте друго? Аз съм слугиня в кухнята. Работя там, както ми заповядахте.
Ролф я погледна смаяно. В гърдите му се надигна гняв.
— Нима не надзиравате работата в кухнята?
— Да надзиравам… — Тя се изсмя подигравателно. — Приличам ли ви на главна готвачка или нещо подобно? — Ръцете й трепереха.
— Изтощена сте.
Тя го измери с презрителен поглед.
— Не съм изтощена. Но нямам време за глупави приказки. Чака ме още много работа. — С тези думи тя му обърна гръб и понечи да се отдалечи.
Фактът, че го остави, без да помоли за разрешение да се оттегли, беше поредната недопустима дързост. Но това не го развълнува особено. Беше много загрижен за състоянието й. Сграбчи китката й и я обърна към себе си.
— Няма да ви пусна да отидете отново там. И какви са тези глупости, че съм ви заповядал да работите в кухнята?
— Това е моето наказание, господарю.
— Не съм издавал подобна заповед — отговори възмутено Ролф. — Сега обаче ви заповядвам да си починете. И никога повече да не пристъпвате прага на кухнята, камо ли пък да работите там. Разбрахте ли ме?
Сейдри го погледна слисано.
— Виждам, че сте ме разбрали — продължи строго той. — И още нещо: никога не ми обръщайте гръб, Сейдри. Вие не сте от благороден произход.
Тя прехапа устни. Лицето й се обля в червенина. Той видя упорството в погледа й, но и искрица несигурност. В следващия миг тя сведе глава.
— Да, разбрах — прошепна едва чуто тя.
Ролф не отместваше поглед от нея. Тази малка жена беше готова да се бори с него, макар че изпитваше страх. Странно чувство се надигна в душата му, нещо, което много приличаше на уважение. Но тя беше само жена, а жените не заслужаваха уважение. Все пак не му беше приятно, че тя не се страхува от него. Той вдигна брадичката й с показалец. В очите й трепкаше странна светлина. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно. Прикована от погледа му, тя не смееше да се помръдне.
— Не можете да ми отказвате послушанието си, Сейдри — проговори предупредително той.
В очите й отново блесна упорство.
— Не, господарю.
Мъжът се усмихна доволно, без да свали ръка от брадичката й. Пръстът му се плъзна по запотената буза.
— Толкова ли е трудно?
Сейдри потръпна като от удар.
Ролф се наруга вътрешно. Беше забравил ранената й буза.
— Идете при баба си — заповяда рязко той. — Да ви направи компрес, иначе подутината ще се увеличи.
Сейдри изчезна, преди да е успял да довърши думите си. Вдигнала с две ръце полата си, тя избяга от него.
14
— Трябва да говоря с вас, госпожице.
Алис стоеше до стола си, начело на дългата маса, и чакаше Ролф да заеме мястото си. Хората му вече бяха започнали да се хранят. Сините очи на норманина блестяха студено — като буря през януари. Алис огледа страхливо залата, опитвайки се да разбере колко хора бяха чули господарския му тон. Гай дьо Шант изглеждаше напълно зает с яденето, но старият Ателстън беше твърде бавен — и твърде дързък, — за да отмести поглед. Алис скри недоволството си под любезна усмивка.
— Не може ли да почака, милорд? Яденето ще изстине.
— Не. — Той я хвана за лакътя и я поведе към стълбището.
Алис прикри умело гнева си и скромно сведе очи.
— Как стана така — заговори бавно и отмерено Ролф, — че ми заявихте, че Сейдри ще надзирава работата в кухнята, макар че в действителност тя върши работата на обикновена робиня?