— Viens, mon petit — прошепна той. — Знаеш ли кой съм аз?
Момчето примигна.
— Н… не.
— Това е новият ни господар — напомни му страхливо голямата сестричка.
Ролф кимна усмихнато на момичето и притисна малкия към себе си.
— Сестра ти е права, аз съм новият ви господар, Ролф дьо Варен. Знаеш ли къде се намира Варен?
Момченцето страхопочтително поклати глава.
— Намира се много, много далече, от другата страна на морето. Искаш ли да узнаеш как пътувах с рицарите си през морето?
Детето кимна с отворена уста.
Сейдри се обърна облекчено към родилката и заслуша с половин ухо как Ролф разказа историята си на наобиколилите го деца с дълбок, тих глас, без да споменава кървавите подробности. След малко се върна Джон, натоварен с кърпи, сапун и ведро топла вода. Сейдри изми ръцете си и сложи мокра кърпа на челото на Тилди. Жената бавно се върна в съзнание.
— Тилди? — Сейдри се наведе над нея. — Аз съм тук, при теб. Ще се опитам да обърна бебето, защото е решило да излезе с крачетата напред. Трябва да го направя веднага.
Тилди отвори очи.
Сейдри се усмихна и посегна към кърпата на челото й. Но родилката изпищя и рязко извърна глава. Сейдри се сгърчи като от удар. Ролф спря насред думата, Джон и децата се уплашиха.
— Не!
— Тилди…
— Не, не ме докосвай! Моля те, не ме пипай! — Жената захленчи.
Сейдри се поколеба само секунди.
— Тя е твърде изтощена. Ще й дам успокоително.
— Не! Няма да изпия магьосническата ти напитка!
Сейдри имаше чувството, че е получила удар в корема. Преглътна мъчително и се опита да успокои родилката.
— Тилди, аз съм, Сейдри. Нали сме приятелки. Аз…
— Ти си виновна — изграчи Тилди. — Ти прокле и мен, и детето, защото те ударих. Махни се! Махнете тази вещица от къщата ми!
Ролф подаде момченцето на баща му и коленичи до постелята.
— Чуй ме, жено. Аз съм господарят ти.
Тилди го погледна уплашено и по бузите й се затъркаляха сълзи.
— Тя не е вещица. Ще ти даде успокоително, а после ще обърне детето в утробата ти. Прави го по моя заповед.
Тилди не можеше да спре да плаче.
— Много съжалявам — изхълца тя. — Но толкова ме е страх…
— Дай й питието — заповяда Ролф и погледна Сейдри в лицето. Болката в очите й го жегна. Защо тази глупачка беше причинила това на Сейдри, която само искаше да и помогне?
Сейдри разбърка прахчето в чаша вода, подаде го на родилката, като през цялото време мълвеше утешителни думи. Тилди се успокои и потъна в тежка дрямка. Ролф наблюдаваше с учудване Сейдри, решително заела се за работа. Без да се колебае, тя пъхна ръка в отвора на утробата и Тилди простена от болка. Сейдри обърна внимателно детето. Когато на челото й избиха капчици пот, Ролф грижовно ги попи с чиста кърпа, за да не й влязат в очите.
— Готово — извика облекчено Сейдри. — Мисля, че успях. Детето се обърна. Сега ще се роди нормално.
— Добре направено — похвали я тихо Ролф.
Тя вдигна поглед. В очите му светеше топлина. Тя се изчерви и отново се зае за работа. Болките на Тилди бяха достатъчно силни и детето скоро щеше да излезе. Сейдри посегна към главичката му, изтегли го навън — и веднага разбра, че бебето е мъртво.
Пъпната връв се беше увила около шията му и го бе задушила.
Борейки се със сълзите си, Сейдри уви мъртвото дете в бяла кърпа. Ролф го пое от ръцете й.
— Аз ще го погреба — проговори безизразно Джон. Тилди вдигна натежалите си ресници.
— Детето ми?
Сейдри се поколеба и Ролф реши да я отмени.
— Бебето не оживя. Умря в майчината утроба.
— Не!
— Много съжалявам, но нищо не може да се направи. Ти си млада и силна. Бог те е дарил с четири здрави деца и ако желае, ще имаш и други.
— Не!
Ролф докосна рамото на Сейдри.
— Време е да си вървим. Тук вече нямате работа. Жената трябва да се справи сама с тъгата си.
— Ще й дам лекарство, за да заспи.
— Не! — изкрещя Тилди и се опита да се изправи. — Не! Искам си детето! Дайте ми детето!
Сейдри стисна ръката й.
— Много съжалявам, мила. Направих всичко възможно… — Гласът й отказа. Ако беше дошла по-рано, може би щеше да успее да спаси детето.
— Детето ми, бедното ми дете! — захълца Тилди.
Джон коленичи до жена си и Сейдри се изправи мъчително върху схванатите си крака. Изтри лицето си и се огледа като замаяна. Беше направила всичко, което беше по силите й. Ако беше прегледала Тилди днес следобед, ако беше дошла поне час по-рано, може би щеше да успее да спаси бебето. Тя изскочи от тъмната задушна стаичка, за да вземе малко чист въздух. Имаше чувството, че се дави. Едва след време забеляза, че се е втурнала да бяга. Тичаше слепешката, без да знае къде отива.