Може би норманинът не умее да чете, размишляваше трескаво тя. Твърде малко мъже можеха да четат. Вероятно той изгаряше писмените послания, за да не попаднат в чужди ръце. Въпреки това трябваше да се увери. Ако Ролф не можеше да чете, сигурно щеше да вика селския свещеник — макар че и той не беше много образован. Сейдри се усмихна тържествуващо. През повечето време отец Бонифаций беше пиян или преследваше жените в плевните. По-добре беше да повикат монах от близкия манастир. Или пък… норманинът можеше да я помоли да му прочете посланието.
Сърцето й заби по-силно. Трябваше веднага да открие дали той умееше да чете. Ако не, трябваше да му подскаже, че може да му бъде полезна. Това беше идеална възможност да научи нещо повече за плановете на краля.
Първата ракла съдържаше туники, панталони, наметки, брошки и катарами, обувки и бельо. Във втората ракла бяха надиплени фини копринени платове от Ориента. Сейдри никога не беше виждала толкова красиви материи. Имаше и няколко топчета кадифе в златно и червено, както и наметка от невероятно мека, красиво изработена, кожа. Но нито едно писмо. В последната ракла намери скъпоценни ориенталски килими и стар, счупен меч в украсена с бисери ножница. Тя подреди нещата по местата им, за да не личи, че са проверявани. Норманинът е донесъл най-скъпите си вещи, каза си горчиво тя. Очевидно не подозира, че няма да го търпят дълго в Елфгар. Това беше владение на Едуин, не негово.
Сейдри се огледа. Не можеше да открие друго място, където би могла да намери кралски послания, освен ако не бяха скрити в специални тайници.
— Какво правиш тук?
Потънала в мислите си, Сейдри беше забравила къде се намира. Острият глас на Алис я върна рязко в действителността. Тя се обърна бавно, щастлива, че бе приключила с търсенето и раклите бяха затворени.
— Търся си торбичката с билки — отговори спокойно тя и сама се учуди с каква лекота произнесе тази лъжа.
— Той знае ли, че си в стаята му? — попита все така грубо Алис. — Имаш ли позволението му?
— Не — отговори предпазливо Сейдри. — О, Алис, той ще се ядоса, ако разбере, че съм идвала да търся амулета си.
— Точно така — изсъска сестра й.
— Ще му кажеш ли?
— А ти оспори ли пред него, че си крепостна?
— Той не ми повярва.
Алис се усмихна тържествуващо.
— А ти какво си мислеше? Все пак си дъщеря на курва, която беше само една робиня. Намери ли проклетите билки?
— Не.
— Къде беше снощи, Сейдри?
Тя знае, каза си със страх младата жена. Знае, че съм била при Тилди и билките са били с мен. Сейдри сведе очи и отчаяно затърси подходящ отговор.
— Курва! — изкрещя разярено Алис и я удари през лицето.
Сейдри се отдръпна уплашено.
— Видях как той тръгна след теб — изфуча Алис. — Ти си отворила белите си бедра за него… права ли съм? Развалена си като майка си.
По-добре беше Алис да вярва, че е била с Ролф, отколкото да й признае, че е помагала на Тилди при раждането. Алис не биваше да знае, че сестра й шпионира в полза на Едуин. От друга страна обаче, тя нямаше право да говори такива лоши неща за нея и за майка й и да ги нарича с най-груби имена.
— Излязох да се разходя — отговори тя и се изчерви. — Честно.
— Той тръгна след теб!
— Да, защото си помисли, че искам да избягам — излъга бързо тя. — Забрани ми да напускам Елфгар. Но, Алис, повярвай, той не ме е докоснал! Кълна се във всички светци на небето! Нямаш право да ме ругаеш. Аз не съм курва и майка ми не беше такава. Тя обичаше баща ни с цялото си сърце, затова след смъртта му се разболя и скоро след това умря от мъка. Ти го знаеш не по-зле от мен! Защо продължаваш да разпространяваш тези подли лъжи?
— Майка ти бе любовница на татко, Сейдри, и това я прави курва. Разбира се, че го е обичала — той бе неин господар и повелител. Но я искаше само за леглото. Какво ти стори Ролф, когато те намери?
— Попита ме къде отивам.
— Лъжкиня! Нямаше ви почти два часа… И се върнахте заедно! Ще си платиш за това, Сейдри, кълна се! Ще превърна живота ти в ад, ако не стоиш далече от него.
Сейдри разбра, че сестра й говори сериозно.
— Аз го мразя — отговори бързо тя. — Мразя го от дън душа, не мога да го понасям!
— Не забравяй — продължи с остър глас Алис. — Ти не можеш да бъдеш нищо друго освен неговата курва, защото си копеле на баща ни. Но аз ще бъда законна съпруга на норманина.
Остра болка прониза сърцето на Сейдри.
— Алис, моля те за последен път, не обръщай гръб на семейството си. Аз ще ти помогна да се отървеш от този дяволски брак и да си намериш достоен съпруг.
— Ще се омъжа за норманина — изграчи Алис. — А когато стана негова законна жена, ще се занимая и с теб. Няма да те оставя да си разиграваш коня. Няма да ти позволя да ме правиш на глупачка, както стана с мама.