Щом се озова в двора, тя се огледа нерешително. Вероятно норманинът щеше да прочете документа, но непременно щеше да изслуша и устното съобщение на пратеника.
Каквото и да беше, посланието явно беше късо, тъй като рицарите скоро получиха позволение да влязат отново в залата. Ролф седеше удобно на високия си стол и пиеше червено вино. Явно беше започнал да свиква с това питие. Погледът му беше устремен към огъня. Пратеникът седна в другия край на масата, точно срещу Сейдри. Тя си каза, че не бива да пропуска този изключителен случай. Погледна кокетно непознатия и му се усмихна. Той беше рус като норманина, със среден ръст и съвсем обикновено лице. Мъжът я погледна учудено.
— Изглеждате уморен, господине — отбеляза тихо тя. — Сигурно е много уморително да яздите бързо и на голямо разстояние.
— Права сте, уморително е — отговори поласкано той, откъсна голямо парче агнешко и се нахрани с охота. — Но аз съм млад и силен, затова съм най-надеждният кралски пратеник — похвали се с пълна уста той.
— Наистина ли? — прошепна почтително тя.
— Кълна се в бога, че казвам истината — отвърна гордо той и се ухили. — Как ви е името, госпожице? Нито в Англия, нито дори във Франция не съм виждал толкова красиво момиче.
— Аз се казвам Сейдри, а вие?
— Пол. — Мъжът опразни чаша вино. — Искате ли да се поразходим след вечеря?
Сейдри си припомни задачата си и отговори без колебание:
— Да, с удоволствие. — Ако мъжът очакваше нещо повече от разходката, щеше да остане горчиво разочарован.
Ролф наблюдаваше разговора им с нарастващо недоволство. Когато Сейдри дари младия мъж с ослепителна усмивка, норманинът изпита остра болка. Никога досега не беше изпитвал ревност. Едновременно с това в сърцето му се надигна подозрение. Какво целеше тази малка вещица с кокетството си? Когато пратеникът продължи да възхвалява достойнствата си, а Сейдри да го гледа едва ли не с обожание, Ролф се раздразни още повече. Дали момичето беше решило да го предизвика, да го подложи на изпитание? Или беше достатъчно глупаво да повярва, че пратеникът ще й каже нещо за плановете на краля? А може би наистина харесваше това хлапе с жълто около устата, което нямаше представа от живота? Явно Алис бе прочела мислите му. Гласът й прозвуча злорадо:
— Виждате ли, милорд, как Сейдри прави мили очи на кралския пратеник? Отвратителна гледка. Ами да, тя не е по-различна от майка си. Същата проститутка!
Думите й разпалиха още повече ревността му. Дали Сейдри наистина беше като майка си, любовницата на стария граф — неговата курва? Дали обичаше да примамва мъжете и да си играе с тях?
— Не държа да чуя мнението ви, госпожице — отговори остро той. — Ако желая да науча нещо от вас, ще попитам. Затова запазете злобните приказки за себе си.
Бледите бузи на Алис почервеняха.
Ролф стана, избута стола си и напусна залата с мрачно изражение. Рицарите му скочиха от местата си. Сейдри трепереше от възбуда. Беше дошло времето да измъкне новини от пратеника!
Всички бяха станали с изключение на пратеника, Сейдри и Алис, която седеше начело на масата и кипеше от злоба. Младият рицар се облегна удобно назад, изпружи дългите си крака и устреми жаден поглед към гърдите на Сейдри.
Тя усети нарастващ страх. Как да постъпи, за да го накара да й разкаже за кралското послание? Тя се приведе към него и се усмихна изкусително.
— Чувате ли как пеят славеите?
Усмивката му стана още по-широка.
— Не бива да пропускаме концерта им. — Той стана и й махна с ръка да го последва.
Алис бутна настрана стола си и стана. Запъти се към сестра си, спря зад стола й и попита с треперещ от омраза глас:
— Харесва ли ти норманската плът, Сейдри? Очевидно миналата нощ е била едва началото. — Последните думи прозвучаха като змийско съскане.
Сейдри неволно вдигна ръка да я зашлеви, но се овладя. Тя си имаше своя цел, а глупакът, който я чакаше, не беше чул злобната забележка на сестра й. Без да каже дума, тя се надигна и му подаде ръка. Вместо да я изведе навън, той я привлече грубо към себе си и започна да я целува по устата и да опипва гърдите й. Сейдри се опита да се изплъзне, но в следващия момент се озова просната на масата. Без да се бави, мъжът вдигна полите й.
— Престанете! — изкрещя гневно тя, напълно забравила намерението си. Мъжът вдигна полата й до коленете и легна върху нея. Мазната му уста шареше по шията й, пръстите му се впиха болезнено в гърдата й. Тя се опита да издърпа полата си надолу, а с другата изблъска лапата му от бюста си и направи опит да се изправи. Паниката заплашваше да я скове. Внезапно осъзна, че той беше много по-силен от нея и ей сега щеше да я вземе насила.