В този момент прозвуча заповедническият глас на Гай и Сейдри едва не изплака от облекчение.
— Престанете! Какво правите, за бога?
Пратеникът на краля спря да я мачка и се извърна към влезлия, без да пуска жертвата си. Сейдри го блъсна с все сила и успя да се освободи. Скочи и се втурна към спасителя си.
— Гай!
— Лорд Ролф желае да говори с вас, Сейдри — съобщи със сериозно лице Гай, устремил поглед към кралския пратеник. — Така ли трябваше да благодарите на нашия господар за оказаното ви гостоприемство?
Сейдри никога не бе помисляла, че може да се зарадва на повикването на норманина. Тя изкачи на един дъх стълбата, докато младият мъж се защитаваше сърдито — и я обвиняваше, че го е примамила. Сейдри спря пред голямата стая, приглади косата и полите си. Внезапното нападение я бе изтощило и сега се чувстваше потна, задъхана и трепереше. Ала преди да е успяла да се овладее, вратата се отвори. Норманинът застана пред нея с мрачно лице. Погледът му беше така настойчив, че косата на тила й настръхна.
— Трябва ми лекарство — заговори рязко той.
Сейдри знаеше как изглежда, но се възмути до дън душа от дръзкия му поглед. Дали беше повярвал, че тя се е любила с кралския пратеник?
— За какво ви е?
Мъжът се усмихна заплашително.
— В слепоочията ми пулсира адска болка.
Той имаше главоболие? И я беше повикал, за да й поиска лекарство? В гърдите й се надигна недоверие.
— Мисля — отговори подигравателно тя, — че няколко канички от нашето добро червено вино бързо ще облекчат болката.
— Гневиш ли се, Сейдри? — Гласът му преливаше от ирония. — Попречих ли ти?
— Вие сте моят господар и повелител — отговори със същия тон тя. — Как бихте могли да ми попречите?
— Правилно — настави той, приведе се и впи поглед в подутата й уста. — Аз съм твоят господар и повелител. — Усмивката му беше толкова страшна, че Сейдри се разтрепери. — Не искам червено вино. Искам лекарство. Едно от твоите магьоснически питиета. За да облекчи главоболието ми.
Магьоснически питиета. Думите му бодяха като остри игли. Сейдри му обърна гръб, но той я сграбчи за рамото и грубо я обърна към себе си.
— Искам го веднага, Сейдри — настоя упорито той. — Не се мотай.
Тя го изгледа с разширени от ужас очи. Той й даде ясно да разбере, че беше опасно да флиртува с пратеника. Заля я гореща вълна, настроението й внезапно се подобри.
— Не се мотая, господарю.
— Добре. Върви и ми донеси лекарството — заповяда мрачно той.
Сейдри тръгна да донесе лекарството и чу как вратата шумно се затвори зад нея. Изведнъж в гърлото й избликна смях.
18
— Той заповяда на хората си да изгорят селото!
Сейдри погледна смаяно братовчед си Теди.
— Това е шега!
— Не, истина е. Цялото село ще бъде изгорено!
Преди два дни Сейдри бе занесла на норманина поисканото лекарство и веднага бе освободена. На следващия ден Ролф бе тръгнал нанякъде с двадесет рицари и се бе върнал късно през нощта.
Сейдри не можа да открие къде са били и по каква причина. Никой не й даваше работа и тя можеше да прави каквото си ще. Избягваше да се мярка пред очите на Алис, затова прекара повечето време с баба си. Двете събраха билки, нарязаха ги, свариха различни лекарства: за облекчаване на болки, за спиране на кръвоизливи, сънотворни, срещу безплодие и импотентност. Сега беше ранна сутрин.
Теди стисна до болка китката й.
— Не можеш ли да го прокълнеш, Сейдри? — помоли глухо той. — Ти си добра вещица, знам. Но не можеш ли да направиш поне едно изключение? Пожелай му смърт, моля те! Той ще разруши къщите ни!
Норманинът е студенокръвно чудовище, каза си Сейдри. Злобата й нарастваше. Тя прекоси двора и погледна мрачно към новата крепост, която вече беше нараснала на три етажа, грозна четириъгълна грамада с тесни бойници вместо прозорци, гордо изправена на хълма край селото, заобиколена от дълбоки ровове. Под нея бяха пасищата за овцете, нивите с жито и плодните градини. В този момент от покрива на една селска колиба се издигнаха пламъци.
Сейдри прибра голите си и хукна към селото. Ужасът вледеняваше сърцето й. Норманинът седеше на дяволския си жребец, заобиколен от трима рицари, и наблюдаваше сцената. Като я чу да идва, той погледна през рамо, но лицето му остана безизразно.
— Веднага престанете!
Нещо, подобно на усмивка, изви ъгълчетата на устните му. Сейдри изпъшка, гърдите й се вълнуваха. Погледът му спря точно върху тях. Поглед на вълк, изгладнял през дългата зима.