— Не ме ли чухте? — изкрещя вбесено Сейдри.
— Ти не се меси — отговори студено той и й обърна гръб.
Вече три колиби бяха в пламъци. Писъците на отчаяните жени отекнаха болезнено в ушите й.
— Вие нямате душа — изсъска гневно Сейдри. — Нямате и сърце. Презирам ви! — Сълзи замъглиха очите й.
Норманите хвърляха факли в сламените покриви. Половината село гореше.
Ролф отново се обърна към нея. Лицето му помрачня.
— Селото трябва да се махне.
— Защо, за бога! Това са техните къщи. Това е животът им!
— Селото ще бъде отново построено, Сейдри — отговори студено мъжът. — Не се меси в неща, които не разбираш.
Сейдри не обърна внимание на обяснението му.
— Сигурно ви доставя огромно удоволствие да доказвате властта си. Харесва ви да причинявате смъртен страх на бедните и слабите!
— Престани да говориш глупости!
— Искате безпомощните хора да живеят във вечен ужас, нали? Жените, децата, крепостните. Да, това е проява на смелост. Учудвам се, че не са ви нарекли Ролф Смелия при толкова геройства!
Лицето му потъмня още повече. Гай дьо Шант, който беше зад него, смръщи чело, неспособен да проумее, че някой бе посмял да прояви такова нахалство. Другите двама рицари се престориха, че не са чули нищо. Сейдри беше извън себе си от гняв и страхът й изчезна.
— Точно така ще ви наричам от днес: Ролф Смелия!
Реакцията му дойде толкова бързо, че тя изобщо не можа да реагира. Едва успяла да изрече последната дума, и Ролф я грабна и я хвърли по корем на седлото пред себе си. В следващия миг жребецът се понесе в луд галоп към гората. Дробовете на Сейдри бяха напълно изпразнени и тя изпитваше силна болка. Виждаше само ботуша на норманина в стремето, а под него бясно носещата се земя. Обзе я ужас при мисълта, че можеше да падне и да бъде стъпкана от могъщите копита на бойния жребец. Ужасът й се примеси с луд страх. Кой знае какво щеше да й стори това чудовище!
Защо, за бога, не бе съумяла да запази самообладание? Защо трябваше да изкрещи в лицето му такива обиди?
Конят спря изведнъж. Норманинът скочи от седлото и я дръпна грубо. Тя увисна безпомощно на рамото му, ръката му стискаше безмилостно талията й. Сейдри се опита да се отбранява, но бедрото й се удари тежко в неговото. Главата й за малко да се забие в земята. А когато усети, че той вдигна полата й над главата, тя изпищя гневно и замята ръце и крака с надеждата да го улучи.
— Ти не престана да ме предизвикваш! — изскърца със зъби мъжът и разголи бялото й дупе. Беше бесен от гняв и голотата й не му направи впечатление. — Държиш се като невъзпитано хлапе. Затова ще те накажа, както наказват разглезените деца.
— Ако посмеете да ме ударите… — изграчи дрезгаво тя и отново замахна.
— Е, какво ще стане? — попита подигравателно той и шумно я цапна по задника.
Ударът съвсем не беше слаб, но сломи съпротивата й за съвсем кратко време.
— Как смеете! — изкрещя разярено тя и се опита да го ритне.
Той я задържа без усилия, макар че тя се мъчеше с всички средства да се освободи от недостойното положение.
— Правя всичко, което ми харесва — гласеше резкият отговор.
Последва нов удар, по-силен от първия.
— Колко сте смел! — изпъшка тя и отчаяно продължи да се бори.
Трети удар опари бялата й плът.
— Нито един мъж не се е осмелявал да разговаря така с мен, камо ли пък жена — изфуча той и впи горящ поглед в нежната й плът, в дългите, съвършено оформени, бедра и кръглия стегнат задник.
— Никога няма да ви го простя — изплака тя. Унижението беше много по-болезнено от ударите.
— Не ми трябва прошката ти. Длъжен съм да влея в главата ти малко разум — проговори дрезгаво той, без да отмества поглед от задника й. Ръката му помилва твърдата плът.
Сейдри изпищя, сякаш я беше опарил. Пръстите му продължиха милувката и тя спря да диша.
— Ти поставяш търпението ми на нечувано изпитание — продължи през здраво стиснати зъби той и ръката му продължи да милва стройното бедро. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й и стигнаха само на сантиметър от влажната горещина на женствеността й.
Заля я гореща вълна. Ръката му се придвижи още малко напред и докосна меките кичурчета, които скриваха центъра на женствеността й. Твърдият му член пулсираше мощно до хълбока й.
— Моля ви, не го правете — прошепна с пресекващ глас тя. — Моля ви, недейте!
Мъжът отдръпна ръката си, обърна я и я сложи на коляното си. Ръцете му стиснаха хълбоците й в железни клещи.
— За малко да се забравя — произнесе дрезгаво той. От гърлото му се изтръгна дълбок стон. — За бога, Сейдри, не мога… — Слабините му се притиснаха към таза й, горещи и твърди, и тя усети устата му на шията си. Само след миг ще загубя девствеността си, помисли си отчаяно тя, обзета от някаква сладка омая.