Внезапно норманинът я пусна.
Сейдри изпищя и по-бърза да се отдръпне от него, помагайки си с ръцете и коленете. Извърна се и се сви на кълбо като смъртно ранено животно, облегната на близкия дъб. Изпъшка и устреми поглед към него. Биенето на собственото й сърце отекваше болезнено в ушите й.
Мъжът стоеше на колене в тревата със сведена глава и стиснати юмруци. На челото му бяха избили ситни капчици пот. Тя усещаше и виждаше вътрешната борба. Разумът се стремеше да надделее над плътската жажда. Напрежението бе мъчително. Сейдри изплака от страх. Той вдигна глава и я прониза с трескави сини очи.
Тя се отдръпна още назад.
— Няма да ти причиня болка — произнесе дрезгаво той.
— Мразя ви!
Ролф се изправи бавно.
— Няма да ти причиня болка.
От очите й потекоха сълзи.
— Така ли? — Тя се изсмя горчиво. — Биете ме и искате да ме насилите, а твърдите, че не ми причинявате болка?
Челюстта му се скова.
— Не съм те насилил. Ти ме предизвикваш, Сейдри.
— Много добре! Знаех си, че съм виновна за позорните ви деяния!
Очите му потъмняха.
От гърлото й се изтръгна стон. Тя се надигна, облегна гръб на грапавото стъбло и се притисна в него. Мъжът я наблюдаваше.
— Ако не беше сестра на господарката — процеди през здраво стиснати зъби той, — ако беше момиче от народа, щях да те взема, без изобщо да се замисля. Щях да те любя, докато ти се наситя, за да те изтръгна от душата си и да те излича от съзнанието си. Аз съм само един мъж, Сейдри, а ти ме мъчиш без мяра.
— Вината не е моя!
— Напротив, твоя е — възрази той и гласът му омекна. — Красотата ти не може да се опише с думи. И смееш да ми се противопоставяш, както не се осмеляват дори мъжете. Да не мислиш, че мога да устоя на бурята, която разгаряш в мен! Аз съм мъж, по дяволите!
— Да не искате да стоя бездейна и да гледам как изгаряте къщите на хората?
Той не обърна внимание на възражението й.
— Ти посмя да се опълчиш срещу мен пред очите на рицарите ми! Предупреждавам те за последен път, Сейдри! Не ме докарвай до лудост. Ако го направиш още веднъж, ще се озовеш легнала по гръб, и вече няма да има пощада.
— Ето че сте в състояние да насилите сестрата на бъдещата си жена!
— Какво ме е грижа чия сестра си, когато легнеш под мен? Тогава ще си само Сейдри, красивата вещица с медноцветна коса и тъмносини очи.
Тя се изчерви. Ала отчаянието й даде сила да се противопостави на магията, която излъчваха думите му. Сега по-важно беше друго.
— Какво ще стане с хората от селото?
— Ще им построя нови къщи — отговори сърдито той. — Но на друго място. Това не беше просто каприз, Сейдри. Аз съм военачалник и съм преживял повече битки, отколкото можеш да си представиш. Селото ще бъде построено покрай стените на крепостта, за да мога да го защитавам по-добре. Това е предимство за всички, не само за мен. Това би харесало дори на братята ти, сигурен съм.
Нима се бе излъгала? Нима бе избухнала прибързано?
— Хайде, Сейдри — проговори глухо Ролф. — Ще те придружа до вкъщи.
— Нямам никакво намерение да се върна с вас — изфуча тя. — Не харесвам коня ви. Ще се прибера пеша.
Лицето му беше безизразно, погледът празен.
— Тръгваш с мен. Няма да те оставя сама тук.
— И защо не? — извика вбесено тя.
— Защото не искам — гласеше резкият отговор.
Двамата се погледнаха в очите и Сейдри разбра, че бе изгубила битката. Сълзите й потекоха неудържимо. Прозрението за собствената й безпомощност бе толкова горчиво. Тя стана и се обърна към селото. Ролф беше протегнал ръка да я подкрепи и сега се обърка. Когато отпусна ръка, в жеста му имаше безпомощност. Сейдри вдигна поглед, видя объркването му и нещо, което много приличаше на съчувствие. В следващия миг мъжът се отвърна от нея.
— Щом искаш да вървиш пеша, не те задържам повече — проговори рязко той и се метна на седлото.
Сейдри остана на мястото си и скръсти ръце. Лицето му беше затворено и издаваше напрежение. Той й кимна, обърна жребеца си и се отдалечи в галоп. Сейдри остана дълго на мястото си, неспособна да отвърне поглед от отдалечаващата се фигура.
19
Новината й бе донесена преди обед от Теди. И беше толкова прекрасна, че Сейдри едва не подскочи от радост. Моркар беше дошъл и я чакаше в гората зад градината с плодните дървета.
Моркар идваше тъкмо навреме — защото на следващата сутрин норманинът щеше да се венчае за Алис.
Сейдри трябваше да се яви на обяда, за да не събуди подозрения. Може би Ролф щеше да си помисли, че тя е нещастна и се е оттеглила да си ближе раните в усамотение. Все още беснееше от гняв при спомена за позорното наказание, което й бе наложил, но изпитваше и облекчение, че той я бе пуснал навреме. За в бъдеще трябваше да бъде по-предпазлива. Не бе помислила, че заедно с гнева събужда и желанието му. През следващите дни щеше да се държи на разстояние и да не го предизвиква с необмислени думи.