Обядът продължи цяла вечност, но Сейдри издържа стоически. Избягваше да поглежда към годениците, но отново и отново усещаше горещия поглед на Ролф. Когато норманинът и хората му се върнаха на строежа, тя грабна кошничката за билки и се запъти с леки стъпки към градината, като през цялото време се озърташе. Слава богу, никой не я проследи.
Едрата фигура на Моркар се виждаше отдалеч. Брат й я чакаше на полянката край брега на потока. Сейдри изхълца от радост и се втурна насреща му. Мъжът засия, сините му очи блеснаха. Грабна я на ръце и я завъртя в кръг в изблик на луда радост.
— Добре ли си, Моркар? — попита тя, след като той я пусна, и взе лицето му между ръцете си.
— Аз ли? — отговори засмяно той и притисна ръцете й към бузите си. Но бързо стана сериозен. — Сейдри… как живееш?
— Добре съм.
— Онези кучета… направиха ли ти нещо?
Тя усети как лицето и пламна.
— Не.
Прегръдката му стана по-здрава, красивите черти на лицето потъмняха.
— Какво се случи?
Бузите й пламтяха. Тя познаваше добре избухливия нрав на Моркар.
— Нищо не се случи — увери го с твърд глас тя. — Наистина! Преди да разбере коя съм, норманинът искаше да ме насили. Но разбра навреме и оттогава ме е оставил на мира.
— За кого говориш?
— За норманина, разбира се.
— За Ролф дьо Варен? Безмилостния?
Сейдри кимна.
— Разкажи ми всичко — подкани я настойчиво Моркар.
— Нямам какво да ти разкажа. Бях в Кесоп, за да лекувам една свиня. Той ме сметна за селянка. Мъжете му бяха разгонили бунтовниците и когато поисках да избягам, той се втурна да ме преследва. Но селяните им казаха коя съм, преди той да… преди да е успял да осъществи намерението си. Тогава… — тя направи опит да се усмихне — тогава го оставих да вярва, че съм лейди Алис, и това ме спаси от нахалството му.
Моркар избълва няколко ядни проклятия.
— Ако бях там, щях да го убия!
— Всичко свърши, Моркар — отговори успокоително тя. — Къде е Едуин?
— Раната му е почти зараснала. Няма да допуснем да конфискуват имотите ни, Сейдри — извика страстно той. — Засега сме слаби, но щом съберем хора и оръжие, ще прогоним норманите.
— Преди четири дни в Елфгар пристигна кралски пратеник. За съжаление не можах да открия какво послание носеше. На следващия ден норманинът взе двадесет рицари и потегли още на разсъмване. Върнаха се след два дни. Нямам представа какво са правили.
— Онова копеле Уилям имаше затруднения с шотландците на север. — Моркар вдигна рамене. — Знаем, че е помолил Ролф за подкрепления, за да отблъсне онези разбойници. Явно този човек се ползва с пълното му доверие. Опитен воин е и не знае поражение. — Моркар смръщи чело. — Дяволски трудна задача е да се бием срещу него, Сейдри!
Младата жена помилва ръката му.
— Сам ли дойде?
— Двама от хората ми чакат зад хълма. Нямам никакво желание да се срещна с норманина. Не сега. Вярно ли е, че Алис ще се омъжи за него?
— За съжаление това не е слух, Моркар. Венчавката е определена за утре.
— И Алис е съгласна?
— Да, напълно.
Лицето му помрачня още повече. Сейдри се опита да защити сестра си.
— Опитай се да я разбереш, Моркар. Бои се, че е остаряла и няма да си намери мъж. А той е представителен и силен.
— Само да можехме да сторим нещо, за да предотвратим тази сватба! Алис трябва да откаже и да се обяви за болна!
— Би трябвало да я отвлечете, за да й попречите да се омъжи — отвърна тихо Сейдри.
— Поне да имах повече хора — изръмжа сърдито Моркар. — Но в момента нямам право да рискувам живота на спътниците си. Това би било самоубийство.
— Може би мъжката му сила ще откаже и двамата няма да станат съпрузи пред бога. — Сейдри не вярваше в тази възможност. Мъж като Ролф нямаше да се провали пред нито една жена!
— Сейдри, ти ми даде чудесна идея! — извика Моркар. — Не можеш ли да му пробуташ някакво питие, което да го разболее?
— Нима искаш да го убия? — попита ужасено тя.
— Не, разбира се — засмя се той. — Аз не съм убиец, а и знам, че ти никога не би сторила подобно нещо. Мислех за питие, което да го разболее, за да отложат сватбата.
— Слушай, Моркар, не мога да го накарам да боледува до деня, в който ти и Едуин ще си възвърнете Елфгар!
— Права си — промърмори замислено той. — Това вероятно ще го убие.