— Точно така. И не би било справедливо. Не мога да го направя. Никога не съм вършила зло.
Мъжът помилва нежно бузата и.
— Нямаш ли някое питие, което да намали мъжката му сила? — попита оживено той. — Така ще предотвратим консумирането на брака и когато си върнем Елфгар, ще го обявим за невалиден. По този начин норманинът няма да може да претендира за имуществото ни. Толкова ли не можеш да намериш някое безобидно питие?
— О, Моркар, не знам. — Мисълта беше отвратителна. От друга страна обаче, това нямаше да му навреди особено. Този човек беше силен и жаден за любов като разгонен жребец. Някое безобидно лекарство, което да намали огъня в слабините му… желанието му да спи с Алис…
Сейдри кимна, Моркар избухна в смях и я прегърна.
— Ти си моята смела сестричка — проговори гордо той. — Имаш повече смелост в малкото си пръстче, отколкото Алис в цялото си мършаво тяло.
Сейдри не бе убедена в необходимостта от подобно действие, но мисълта, че норманинът няма да може да обладае сестра й, й достави задоволство. Тя прегърна брат си и скри лице на гърдите му.
Ролф беше проследил Сейдри, когато излезе с кошничката си за билки и се запъти към овощната градина. Стори му се подозрително, че тя често поглеждаше през рамо, сякаш искаше да се увери, че никой не я следи. Явно замисляше нещо. Но какво? Той видя как тя мина между плодните дръвчета и изчезна в гората. Обзе го лошо предчувствие; беше му крайно неприятно, когато тя скиташе сама в гората. Ролф пришпори коня си и препусна след нея.
Застанал на безопасно разстояние, той проследи срещата й с един едър на ръст, тъмнокос мъж. Явно двамата не се бяха виждали отдавна и радостта им беше взаимна. Ролф проследи стъписано как Сейдри се хвърли в прегръдката на непознатия. После двамата заговориха сериозно, настойчиво. Ролф потисна гнева си и се приближи към полянката. За съжаление не беше достатъчно близо, за да чуе за какво си говорят. Накрая мъжът избухна в смях и отново я грабна в прегръдката си. Сейдри скри лице на гърдите му и той я залюля като бебе.
Ролф извади меча си и препусна в галоп към полянката.
Сейдри изпищя пронизително. Моркар я блъсна настрана, извади меча си и зачака неприятеля. Саксонецът имаше светкавично бързи рефлекси, но едва бе успял да заеме позиция, когато Ролф връхлетя върху него и замахна да го прониже. Оръжията се сблъскаха и се чу оглушително дрънчене. Ударът на Ролф беше толкова силен, че Моркар падна на земята, но десницата му стискаше здраво тежкия меч. Гъвкав като котка, саксонецът скочи на крака и зае позиция за отбрана.
Ролф дръпна юздите на коня си и скочи от седлото с вдигнат меч. Очите му се разшириха от изненада.
— Моркар!
Противникът му се усмихна мрачно.
— Какво удоволствие, норманино — изскърца със зъби той. — Отдавна си мечтая за този ден!
— Престанете! — изпищя пронизително Сейдри, осъзнала, че единият от двамата щеше да загине в предстоящата битка. — Моля ви, не се бийте! В името на небесния отец, престанете!
— Хайде, саксонецо, приближи се — изръмжа Ролф.
Моркар замахна срещу него и норманинът парира светкавично.
Мечовете се стрелкаха като светкавици, кръстосваха се и се удряха със звън. Ехото на двубоя отекваше в околните скали. Противниците се дебнеха, нападаха и се оттегляха, парираха и удряха. Острието на норманския меч разпори ръкава на туниката на Моркар и му нанесе рана под лакътя. Моркар улучи Ролф над дясното око. От раните потече кръв, но това не разтревожи особено противниците. Те продължиха да се дебнат, изчаквайки удобния момент за нападение. Ролф връхлетя пръв и улучи бедрото на Моркар. Саксонецът отговори със светкавичен удар, който принуди Ролф да се отбранява; норманинът направи няколко крачки назад, престори се, че се препъва, размаха меча и безмилостно подгони противника си.
На полянката се чуваха само дрънченето на желязото и пъшкането на биещите се. И двамата бяха облени в пот, ризите бяха залепнали за мускулестите гърбове. Кръвта капеше в окото на Ролф и го затрудняваше, но той не посегна да я изтрие. Постепенно силите им отслабнаха. Движенията им станаха по-бавни и тромави. Моркар нападна, Ролф отрази удара. Очевидно бяха равностойни противници.
Сейдри наблюдаваше двубоя със затаен дъх. Ужасът я сковаваше. Не можеше да се намеси, защото това би означавало сигурна смърт за Моркар. Брат й трябваше да победи, за да избяга. Ала норманинът напрегна и последните си сили и доби превъзходство.
Кракът на Моркар се заплете в едно коренище. Той се олюля и норманското острие се устреми безмилостно към сърцето му. Сейдри изпищя като безумна, обзета от смъртен страх. Моркар се отпусна на едно коляно и тялото му се скова. Острието на вражеския меч се опря в гърдите му, но не го прониза.