— Но не е измяна, ако случайно си срещнала брат си в гората.
Коленете й омекнаха. Какво облекчение!
— Сейдри!
— Да, милорд.
— Ти ме омагьоса, затова ти прощавам, но те предупреждавам, че следващия път няма да има милост. Ако извършиш предателство, ще бъдеш наказана като предателка. Разбра ли ме?
Кръвта пулсираше в слепоочията й. Тя преглътна мъчително и успя да произнесе едва чуто: „Да“.
— Разбра ли ме? — повтори рязко той. И на неговото слепоочие пулсираше вена.
— Да — прошепна тя.
— Тогава се махни от очите ми, преди да съм променил решението си.
Сейдри скръсти ръце на гърдите си.
— Милорд?
Очите му святкаха от гняв.
— Сейдри…
— Моля ви… може ли да превържа раните на брат си?
— Не! Излез оттук!
Сейдри се обърна, направи няколко колебливи крачки в посока към вратата, после изведнъж побягна. Щом излезе на чист въздух, тя се облегна на една бъчва и се опита да спре треперенето на тялото си. Спаси се на косъм от най-тежкото наказание и сега благодареше от все сърце на бога, на Свети Едуард в светилището му в Уестминстър и на Свети Кътбърт. Но страшната действителност оставаше: Моркар беше пленник на норманина.
И тя беше единствената, която можеше да му помогне.
Сейдри много бързо измисли как да улесни бягството на Моркар.
Щеше да поръси яденето на войника, който го пазеше, със стрити билки. Той щеше да заспи, след което тя щеше да отвори вратата на затвора и да освободи брат си. Конят щеше да го чака в горичката.
След това всичко зависеше от него.
Дотогава тя не биваше да мисли за заплахата на норманина.
Ала когато излезе от къщата и тръгна към гората, за да събере билки, Сейдри установи уплашено, че Гай върви на крачка след нея. Когато спря, и той спря.
— Сър — попита мрачно тя, — защо ме следвате като сянка?
— Лорд Ролф ми заповяда да ви придружавам навсякъде — отговори учтиво младият рицар.
Сейдри извърна лице, за да скрие стъписването си. После продължи пътя си. Щеше да събере билките, които й трябваха, а по-късно щеше да помисли как да се отърве от Гай, за да освободи брат си. Ужасът й нарасна, когато вечерта Гай пренесе нара си до нейния и се изтегна да спи. Значи норманинът беше решил да я охранява ден и нощ. Сейдри почака малко и се надигна. Когато се запъти навън, Гай я последва.
— Искам само да удовлетворя естествените си нужди — изфуча тя.
— Съжалявам, госпожице — отговори той. — Но където сте вие, там ще бъда и аз.
Побесняла от гняв, Сейдри вирна брадичка и се запъти към храстите. Гай вървеше по петите й, само учтиво й обърна гръб, докато се облекчаваше. Когато се върна в залата, яростта я заслепяваше.
Независимо от късния час — вече беше след полунощ, — тя изкачи стълбата и заудря с юмрук по вратата на голямата стая. Норманинът отвори веднага и застана пред нея чисто гол с бдителен поглед. Когато я видя, напрежението изчезна от погледа му и отстъпи място на весели искри. Сейдри се изчерви и устреми поглед към гърдите му. Гай, който стоеше зад нея, се покашля.
Ролф избухна в тих смях.
— Какво щастливо съвпадение — заговори ухилено той. — Жената от сънищата ми се яви пред мен от плът и кръв точно в момента, когато имам най-голяма нужда от нея.
Това не беше смешно, никак даже. Лицето на Сейдри пламтеше, но тя вдигна поглед и го погледна право в очите.
— Нямате ли срам? Или сте решили да се представите пред мен в целия си блясък?
Ролф отметна глава назад и отново избухна в смях.
— Всъщност би ми било много приятно да ти се покажа, Сейдри.
Гласът му прозвуча толкова изкушаващо, че сърцето й спря да бие.
Ролф се обърна към Гай.
— Чакай я долу.
— Не, останете! — възпротиви се Сейдри. Разбира се, Гай не обърна внимание на възражението й и се запъти към стълбата. Когато се обърна отново към Ролф, тя хвърли бърз поглед към слабините му и с ужас отбеляза, че членът му набъбва. — Не можете ли да се покриете?
— Защо, след като вече си тук? — отвърна шеговито той.
— Но аз съм тук не заради това, което си мислите — произнесе дрезгаво тя и отново устреми поглед към рамото му.
Ролф се обърна, влезе в стаята и посегна към панталона си. Сейдри гледаше като замаяна мускулестия му гръб и твърдия задник. За малко да забрави защо го бе потърсила в стаята му.
Ролф напъха крака в панталона си, наметна тънка риза и я покани с широк жест. Сейдри мина през прага, но остана в близост до вратата. Сега, когато гневът й беше отслабнал, забеляза, че норманинът е в необичайно добро настроение. Тя хвърли бърз поглед към каната с вино на раклата и се запита дали именно в нея не трябваше да се търси причината за веселостта му. Той забеляза погледа й и се ухили.