— Желаеш ли чаша вино, Сейдри?
— Отвращавам се от норманските лозя — отговори надменно тя.
— Наистина ли?
— Да.
— Но норманските плодове носят силни семена — нима не знаеш?
— Не си играйте с думите. Знаете какво имам предвид.
Сините очи засвяткаха.
— Има нормански плодове, които със сигурност ще ти се усладят.
Сейдри отново пламна от смущение.
— Вие сте пиян!
— Имам всички основания да празнувам.
— О, да — каза горчиво тя. — Можете да представите главата на брат ми пред онова копеле, вашия крал.
Веселостта му изчезна.
— Точно така.
— Искам да ме освободите от присъствието на Гай. Нямам нужда от пазач.
— Значи искаш, така ли? — Мъжът вдигна развеселено едната си вежда.
— Исках да кажа, моля ви за това — побърза да се поправи тя.
Той се облегна лениво на перваза на камината и я повика при себе си.
— Можеш да поискаш от мен всичко, за което мечтае сърцето ти.
Сейдри примигна смаяно.
— Ела тук и поискай от мен онова, което желаеш, Сейдри. Тази нощ съм много щедър. — Усмивката му беше безкрайно чувствена.
Сърцето й биеше лудо, нервите й бяха опънати до скъсване.
— Не говорите сериозно.
— Напротив — възрази тихо той. — Говоря напълно сериозно. Не знаеш ли, че можеш да получиш от мен всичко, за което копнееш?
Тя го погледна невярващо.
— Особено… — Погледът му обходи жадно стройната й фигура. — Особено когато стоиш пред мен само по тънка риза, когато очите ти са потъмнели от гняв, а пълните ти устни са леко отворени… може би дори за мен…
Сейдри потрепери.
— Разпусни косата си — помоли той с мекия глас, от който тя се боеше като от огън.
— Какво?
— Никога не съм я виждал разпусната. Искам да те видя. Направи ми това удоволствие, Сейдри.
— Не съм дошла да ви правя удоволствие — проговори със стегнато гърло тя. — Дойдох да ви помоля да ме освободите от охраната на сър Гай. Той не ме изпуска от очи дори когато отивам да удовлетворя естествените си нужди. Това е унизително.
Погледът му се плъзна по закръгленостите й с видима наслада.
— Не ти вярвам — проговори провлечено той.
Сейдри се изчерви.
— Разпусни косата си — прошепна нежно той. — Моля те.
Норманинът не й заповядваше, той молеше. Думичката се плъзна от устата му като мед, но тя бе сигурна, че я употребява извънредно рядко. Въпреки това не можеше да изпълни желанието му.
Преди да е осъзнала какво става, Ролф застана пред нея и развърза панделката, която държеше плитката й. Сейдри не посмя да се помръдне, не посмя дори да си поеме дъх, когато пръстите му разплетоха сръчно дебелата плитка и разпуснаха копринената медноцветна коса по раменете и гърдите й чак до хълбоците.
Тя не можеше да отмести очи от пламтящия му поглед. От гърлото му се изтръгна дрезгав звук, много подобен на стон. Тя трябваше да му избяга, докато имаше сила да го стори. Гърбът й се удари във вратата, но мъжът я последва и отново зарови пръсти в прекрасната й коса.
— Загубен съм — прошепна едва чуто той и тя го погледна изумено. — Аз съм безвъзвратно загубен.
Ръцете му обхванаха тила й.
— Ти ме омагьосваш, Сейдри.
Всъщност той ме омагьосва, помисли си тя. Големите му ръце бяха толкова топли. Погледът й се впи в устата му, която беше съвсем близо, и тя си пожела да усети целувката му. В този миг в съзнанието й изникнаха два неканени образа: на Алис, която спеше в стаичката над голямата зала, и на Моркар, който беше заключен във влажното подземие. Те я накараха да се отдръпне.
— Не ме докосвайте, моля ви!
— Една целувка — пророни дрезгаво той. — Само една целувка, Сейдри.
Той я притегли към себе си. Тя направи безпомощен опит да се освободи, но той не го забеляза. Изстена гърлено и завладя устните й. Устата му я засмука и устните й се отвориха като от само себе си, меки и покорни. Тялото й се отпусна и се сгуши в него.
Устните му продължиха към шията й и тя се изви, за да му се предложи. Той я милваше с устни и език и издаваше гърлени звуци. Устата му намери ухото й.
— Искам те, Сейдри — прошепна пламенно той. — Тази нощ, сега, като насън. — Ръцете му се стегнаха около нея, той я притисна към вратата, отри хълбоците и възбудената си мъжественост в горещото й тяло. — Кажи да, Сейдри — настоя той и целуна нежната кожа на тила й. — Тази нощ е само наша, Сейдри, скъпа моя. — Той я вдигна на ръце.
Сейдри беше като упоена и не забеляза как я отнесе на леглото. Никога преди това не я беше молил, никога не бе проявявал нежност и пламенност. Винаги заплашваше, настояваше, изискваше подчинението й, сякаш бяха на война. А сега се държеше като нежен любовник — и тя се поддаде на изкушението. Знаеше какво предстои и го искаше.