А той, воинът с непогрешим инстинкт на роден победител, също го знаеше. Положи я меко върху широката постеля.
— Моля те — прошепна дрезгаво той, помилва гърдите й и легна върху нея.
Съвестта й отново се обади. Гневният поглед на Моркар я прониза. Той беше пленник, норманинът щеше да го обеси. Мъглата на чувственото опиянение се вдигна, силата на волята се върна.
Отчаяна, тя го отблъсна от себе си.
— Не! Не, никога! Аз ви мразя, норманино! Брат ми гние в затвора, сестра ми спи в съседната стая. Утре ще се венчаете за нея и ще споделите леглото й. Кога ще обесите Моркар? Наистина ли очаквате да ви се подчиня?
Мъжът лежеше върху нея, но бе престанал да я милва. Дъхът му излизаше на мощни тласъци.
— Значи идваш при мен посред нощ, а после ме отблъскваш? — попита опасно тихо той. — Играеш опасна игра, Сейдри. Съвсем малко ми остава, и ще те взема. Нищо няма да ме спре. — Той се потърка заплашително в слабините й.
Сейдри лежеше скована и неподвижна. Желанието й отстъпи място на леден страх.
— Алис чува всяка дума.
— Тя спи.
— Съмнявам се. Аз ще се разпищя и годеницата ви няма да се зарадва, когато види как бъдещият й съпруг насилва собствената й сестра.
— Само преди минута нямаше да бъде насилие.
Сейдри преглътна горчивата истина.
— Загубих си ума, но това няма да се повтори. Пуснете ме!
— Ти ме подлудяваш! — процеди през зъби той и притисна устни в косата й. Тялото му падна тежко върху нейното, членът му пулсираше до бедрото й. — Това е мъчение — изръмжа той. — Най-ужасното мъчение.
Сейдри не смееше да се помръдне, за да не предизвика гнева му. След като разумът й се върна, тя се уплаши ужасно, че сестра й, чиято стая беше съвсем близо, е подслушала цялата сцена.
Сейдри не можеше да надделее вътрешното си раздвоение. Трябваше да остане спокойна и да се възползва от желанието на норманина да я има! Но не се чувстваше достатъчно силна и се боеше, че в решаващия момент пак ще я обземе грешно желание.
Тялото му й тежеше. Тя беше пленница в леглото му. По някое време усети как той се отпусна и прегръдката му се разхлаби. Сейдри се опита да се измъкне изпод него, за да се освободи. Хватката му веднага се стегна. Той не искаше да я пусне. Тя стисна зъби и остана да лежи неподвижна, зачака страхливо следващата чувствена атака.
Но тя не дойде. Ролф опря лице до бузата й, ръцете му я притиснаха към силното тяло. Въздъхна няколко пъти, после дишането му стана равномерно и дълбоко. Сейдри наостри уши. Нима беше заспал? Толкова ли много вино беше изпил?
Мислите й отново потекоха бързо, дори трескаво.
Норманинът спеше, Гай беше долу в залата, тя беше свободна, без охрана. Сърцето й биеше до пръсване. Гай беше убеден, че тя е в леглото на норманина. Можеше да се спусне от прозореца по въже от усукани чаршафи, да приспи пазача на затвора с упойващо питие, да приготви кон и да освободи Моркар…
Сейдри се измъкна предпазливо изпод заспалия мъж. Скочи от леглото, промъкна се на пръсти до вратата и се ослуша. В къщата цареше тишина. Ако Алис беше будна и беше подслушала сцената в покоите на норманина, нека продължи да си мисли най-лошото. Свободата на Моркар беше много по-важна.
21
Изпълнена с безсилен гняв, Алис ходеше напред-назад в стаята си.
Той имаше наглостта да я мами, докато тя спеше в съседната стая — и то със собствената й сестра! Алис искаше да крещи, да се нахвърли с юмруци срещу норманската свиня и собственоръчно да удуши Сейдри. Тя, господарката, беше подложена на унижения и подигравки и целият Елфгар го знаеше. Не можеше да понася повече това положение.
Тя си вдъхна смелост, излезе в коридора, но изведнъж застина на мястото си и загуби кураж. На следващата сутрин щеше да се омъжи за Ролф. Точно сега не беше моментът да се изправи срещу него. И изобщо имаше ли право да му отправя такива горчиви упреци? Какво щеше да стане, ако се ядосаше и откажеше да я направи своя жена? Господи, защо нямаше малко повечко власт!
Той те иска заради Елфгар, напомни си тя. Ти имаш власт над него. Ако не я поставиш на изпитание, никога няма да знаеш колко далече можеш да отидеш.
Решена на всичко, Алис застана пред вратата на голямата спалня и се ослуша. Не се чуваше нищичко, нито пъшкане, нито стонове. През ума й мина ужасяваща мисъл. Ами ако омразната й сестра беше убила годеника й?
Сейдри беше напълно способна на такова престъпление, тъй като беше непоколебимо вярна на Едуин и Моркар.