Тази жена ме превърна в баба, мислеше мрачно Ролф. Той не беше глупак. Тя имаше предварителна уговорка да се срещне с брат си на това място, а Моркар бе официално обявен за предател. Тя се бе противопоставила на заповедите му, макар да знаеше какво наказание я заплашва. Но той не я наказа, даже я взе под своя закрила. Не само я защити, но и си обеща, че няма да съобщи на краля за предателството й, с което наруши всичките си принципи. Ролф бе мъж на честта със строги правила. За първи път в живота си нарушаваше кодекса на честта. Бе на път да измами краля си.
Заради една жена.
Това не биваше да се случи. Той трябваше да научи Сейдри на послушание дори ако това означаваше да я върже с верига при кучетата в двора. Тя никога вече не биваше да се противопоставя на заповедите му. Той не можеше да й позволи да стане предателка.
Ако се опиташе да помогне на Моркар, тя щеше да си понесе последствията. Не можеше да я пощади още веднъж.
Настроението му ставаше все по-мрачно. Докато вечеряха, Алис по обичая си прекаляваше със знаците на внимание и непрекъснато доливаше чашата му.
Ръката й докосваше неговата, смехът й кънтеше в ушите му фалшив и немелодичен. Малките й гърди се притискаха в рамото му. Тя му беше безразлична, не, още по-лошо, тя му досаждаше, изнервяше го.
Сейдри, която седеше в другия край на масата, не погледна нито веднъж към него.
Той можеше само да се надява, че тя е наясно какъв късмет е имала да се отърве без наказание. По дяволите! Той беше загубил мъжествеността си. Тази вещица го бе омаяла и той я закриляше, вместо да я накаже според законите. А единствената й цел беше да унищожи всичко, което беше важно за него.
Алис гукаше в ухото му ласкателства, но той не ги чуваше. Погледът му беше устремен към жената с медноцветна коса. Сравнението съвсем не беше в полза на годеницата му. За бога, трябваше да се ожени за Сейдри, а не за злобната и бъбрива жена, която седеше до него!
Макар да съзнаваше, че не може да отмени утрешната венчавка, той не съумя да прогони съкровените си желания.
А после, часове по-късно, когато се опитваше да заспи, тъкмо когато се бе съблякъл, тя се появи в стаята му като неземно видение. И изведнъж нощта стана красива, тъмнината отстъпи място на радостта. Тя бе чула безмълвните му молитви, беше дошла да прогони мрачните му мисли, да го разведри и както се надяваше с пияната си глава, да донесе облекчение на измъченото му тяло.
За съжаление Ролф не можеше да си спомни какво беше станало по-нататък.
Двамата се целуваха. Той я целуна и тя отговори на целувката му с дива пламенност. А после? Нищо повече не помнеше. Последната му ясна мисъл беше, че Сейдри е лежала тихо в прегръдката му. Дали беше спал с нея? Сигурно не, защото това не можеше да се забрави.
Чукането на вратата го върна рязко в действителността. Ролф изръмжа някакъв отговор. Старият Ателстън влезе, поздрави бодро и сложи на раклата до леглото голяма купа с овесена каша. Ролф смръщи нос от миризмата.
— Махни проклетата каша! — заповяда сърдито той.
— Денят е прекрасен, милорд — обясни развеселено Ателстън.
Ролф го изгледа подозрително.
— И кое му е хубавото?
— Днес ще се състои вашата сватба — напомни му саксонецът. — А вие се успахте. Трябва да се облечете и след час да бъдете в параклиса.
Ролф притисна болезнено пулсиращите си слепоочия и простена.
— След един час? Няма да успея. — Главоболието му стана още по-мъчително.
22
Оказа се съвсем лесно.
Подготовката за празничната трапеза беше започнала още вчера сутринта и вървеше в пълен ход. Кухнята приличаше на разбунен кошер. Вътре работеха двойно повече слуги от обикновено и десетки мъже и жени се суетяха трескаво около печките и масите. Между голямата зала, кухнята и складовете се точеше постоянна върволица хора. Сватбата не беше само за благородниците, в нея участваше цялото село. Трябваше да приготвят достатъчно за всички — супи, печено, сладкиши, а виното и бирата щяха да се леят без мяра. Освен това тази сватба беше нещо съвсем особено. Крепостните се бяха сдобили с нов господар и всички искаха да му угодят. Особено след като норманинът беше сдържал обещанието си и изгореното село вече се строеше на друго място. Първите селски къщурки бяха почти готови.
Сърцето на Сейдри биеше мъчително в гърлото; от рано сутринта й се гадеше. Това е само от вълнение, внушаваше си постоянно тя. Беше чула слухове, че норманинът възнамерява още в деня след сватбата да отведе Моркар в Йорк. За нея това означаваше: сега или никога. Зарът беше хвърлен. А и моментът беше благоприятен. Сред всеобщата бъркотия планът й имаше всички изгледи за успех. Тя беше длъжна да успее.