— Вземи му меча — заповяда Ролф на своя довереник Гай и отново се обърна към Жан. — Засега си уволнен от служба. Ще чакаш, докато взема окончателно решение.
Гай впери поглед в господаря си.
— Мислите ли, че…
— Почти съм сигурен, че е бил отровен. Има ли и други случаи на това внезапно заболяване?
— Не.
Изведнъж Жан вдигна глава.
— Милорд!
— Какво има още?
— Тя ми донесе яденето.
В залата се възцари потискаща тишина.
— Коя е тя? — попита Ролф, макар да знаеше отговора.
— Вещицата… сестрата на господарката… Сейдри.
За миг Ролф спря да диша, застина неподвижен. После пулсът му се ускори. Лицето му остана безизразно, като вкаменено.
— Появата й не събуди ли недоверието ти — след като знаеш, че в Кесоп тя даде отрова на Гай?
— Разбира се, че проявих недоверие. Но тя хапна от всичко по-малко, милорд, за доказателство, че яденето не е отровно. Като си помисля, сещам се, че си взе съвсем малки парченца.
Ролф усети пронизваща болка в слепоочията. Гневът заплашваше да го надвие. Тя е знаела много добре какво прави, знаела е какви последствия ще има тази безумна постъпка и въпреки това е освободила бунтовника.
Сейдри беше извършила предателство. Болката, която лумна в гърдите му, беше непоносима.
— Знаех си — изграчи Алис, която беше влязла безшумно и стоеше зад мъжете. — Преди две нощи Сейдри ме помоли да й помогна да организира бягството на Моркар. Казах й, че е полудяла.
Ролф, който беше готов да я прекъсне и отпрати, изведнъж наостри уши.
— Защо не ми съобщихте веднага?
— Защото вие спяхте дълбоко, господарю, под въздействието на виното — отговори с лека злоба тя. Очите й искряха. — Заповядах на Гай да я хвърли в дупката, но той не ме послуша.
Ролф хвърли бърз поглед към доверения си рицар. Гай пристъпваше смутено от крак на крак.
— Лейди Алис ни повика в покоите ви, защото сметна, че Сейдри ви е отровила, милорд. Затова я обвини в предателство. Аз установих, че сте пили прекалено много и сметнах, че не е нужно да затварям момичето. Ако съм направил грешка, ще приема всяко наказание, което сметнете за необходимо да ми наложите.
— Правилно си постъпил. — Ролф вдигна ръка и пое дълбоко въздух. — Няма смисъл да търсим Моркар. Сигурно отдавна е стигнал при брат си.
Гай кимна.
— Потърсете Сейдри — заповяда кратко Ролф. — Вържете я в обора и я охранявайте.
— Да, милорд.
Ролф се обърна и пристъпи към голямата сватбена маса. Дълго стоя неподвижен, после изведнъж вдигна ръка. Юмрукът му се стовари с огромна сила и разтроши дебелото дърво с оглушителен шум.
Сейдри премести тежестта си и се опита да намери по-удобно местенце на глинения под. Китките й бяха вързани на гърба и дългото въже беше преметнато през една от гредите на тавана. На десет стъпки от нея седеше пазачът й и наблюдаваше минаващите. А днес покрай обора непрекъснато минаваха хора.
Сейдри скоро престана да извръща засрамено лице, когато селяните я зяпаха с отворена уста. Вече половин ден клечеше на земята и беше свикнала с любопитните погледи. Всички жители на селото бяха пожелали да се уверят лично в арестуването й и шепнешком си съобщаваха, че става въпрос за измяна.
Не само селяните, Алис също бе дошла да я види. С енергични къси стъпки, с високо вдигната глава и очи, искрящи от задоволство. Сейдри също изпъна рамене и се напрегна, докато въжетата се врязаха в плътта й. Опасяваше се от най-лошото.
— Сега ще си платиш за всичко, вещице! — изфуча Алис. — Скъпо ще си платиш!
Подигравката й опъна до скъсване и без това обтегнатите нерви на Сейдри, но сестра й не остана дълго и пленницата успя да се овладее. Треперейки с цялото си тяло, тя се опита да преглътне напиращите сълзи.
Собствената й сестра я мразеше и се радваше на сполетялото я нещастие. Да, сега щеше да си плати за стореното. Сейдри знаеше какво я очаква, защото норманинът я бе предупредил.
Света Дево, майко божия, как ли щеше да я накаже?
Сейдри никога не беше изпитвала такъв страх.
Когато на сутринта видя Гай, тя разбра, че е дошъл да я арестува. Нямаше смисъл да бяга — пък и къде би могла да отиде? Тя го изчака край селския кладенец с упорито вирната брадичка. Очакваше, че той ще я отведе при норманина. Зад фасадата от хладнокръвие и надменност се криеше дива паника. Сърцето й пърхаше като пленена птичка. Но тя нямаше да покаже страха си пред норманина. Странно, но Гай не я отведе при него, а в обора, където я вързаха за гредата. Там прекара цялата сутрин и почти целия следобед. Не й дадоха дори хапка хляб и глътка вода. Оставиха я на студения под без одеяло. Може би така беше по-добре, защото й без това й се гадеше. Преди час най-после й донесоха чаша вода, за да навлажни пресъхналото си гърло, и я изведоха навън да се облекчи.