Алис го следваше по петите.
— Какво правите? — попита остро тя. — Трябва да я хвърлите в подземието! И без това й наложихте твърде меко наказание…
Ролф се обърна с гневно святкащи очи.
— Поведението ви е засрамващо.
Алис застина на мястото си.
— Приберете се в стаята и помислете как трябва да се държи една господарка.
Алис го погледна с разширени от ужас очи.
— Искате да ме затворите, така ли?
— Махнете се оттук! — изгърмя Ролф. — Ще се показвате пред очите ми само когато ви викам!
Алис се обърна рязко и се отдалечи по коридора.
Ролф затвори очи, за да прогони отвратителния образ на жената, която беше гледала с жадно любопитство как сестра й се гърчеше от болка под ударите на камшика. Трепереше от отвращение. Алис очевидно беше изпитала удоволствие да присъства на наказанието на сестра си. Той тръсна глава, отпусна се на колене, вдигна ръката на Сейдри и я помилва нежно. Тя извъртя глава и го погледна с потъмнели от болка очи, в които пламтеше омраза.
— Махнете се от мен! — изсъска тя.
Ролф отпусна безпомощно ръка и се изправи.
— Ще изпратя някой да превърже гърба ти — проговори с мъка той. — Ще останеш на чардака, докато оздравееш. — Искаше да я има близо до себе си, искаше да знае, че се грижат за нея и че тя ще оздравее.
— Какво? — попита подигравателно тя. — Защо не се вслушахте в думите на очарователната си съпруга? Няма ли да ме хвърлите в подземието? Но милостивото ви внимание дойде твърде късно. — Една сълза се отрони от окото й и бавно потече по горещата буза.
Ролф знаеше как се чувстваше тя в този момент и не се разсърди. Проследи падането на сълзата и си пожела да има малко повече смелост и да я изтрие — той, който никога не се беше оплаквал от липса на смелост. Погледът му се върна на изранения гръб, покрит с подути сини ивици и три кървави резки, където кожата беше разкъсана от камшика. Сигурно щяха да й останат белези.
— Сейдри — повтори съвсем тихо той.
Тя го удостои с презрителен поглед и се извърна към стената.
Ролф не можеше да откъсне очи от нея. Не му оставаше нищо друго, освен да си отиде, макар че всичко в него се противеше да я остави сама в това състояние. Обърна се и закрачи бавно към изхода.
Едва когато вратата се затвори след него, Сейдри даде воля на сълзите си.
— Няма нищо, няма нищо — шепнеше утешително старата жена. — Знам, че те боли, но не бива да мърдаш.
Сейдри стисна здраво зъби. Баба й трябваше да измие раните, за да не загноят. И най-малкото докосване й причиняваше адска болка, гърбът й гореше в огън. Тя затвори очи и по бузите й потекоха сълзи.
— Ти си силна, детето ми — продължи с дълбокия си глас бабата, прастара жена със съвсем бяла коса, обрулено от времето лице и тъмносините очи на внучката си. — Раните скоро ще зараснат.
— Няма ли да ми се караш?
— Познавам те, Сейдри. Ти направи само онова, което трябваше.
— Трябва да помагам на братята си, разбираш ли, трябва!
— Тихо, не се вълнувай.
Сейдри скри лице във възглавницата, докато старата жена покри раните с влажни компреси.
— Мразя го — изсъска през стиснатите си зъби тя. — Той няма сърце.
— Така ли? — усмихна се иронично баба й. — Затова ли преряза въжетата и те донесе в къщата пред очите на цял Елфгар и на хората си?
Сейдри се изчерви като рак.
— Сигурно е изпитал угризения на съвестта, макар че това би ме учудило извънредно много. — Но тя помнеше очите му преди бичуването, помнеше страданието и вълнението, които се четяха в тях. Чу отново дрезгавия му глас, когато произнесе името й… като молба. Но защо, защо?
— Той изпълни дълга си също като теб — каза бабата. — Не очаквах такава бъркотия. Женен е за Алис, а гледа само теб. А сега и това.
— Той е един похотлив козел — изсъска отвратено Сейдри. — Нахвърля се върху всяка слугиня и селянка, която му хареса. Засега иска мен, но аз съм сестра на съпругата му. Е, поне притежава известна почтеност и не смее да ми досажда.
— Така значи — промърмори замислено баба й. — Значи само похотта го е накарала да бъде толкова мек и нежен с теб. Нали видях как те положи на тази мека постеля.
Сейдри изпухтя презрително. В този момент вратата се отвори и тя знаеше, че е той. Вдигна глава и се постара да вложи в погледа си дълбока омраза.
— Как е тя? — попита Ролф и пристъпи по-близо.
— Скоро ще се оправи. Селската кръв й дава сила.
Сейдри извърна лице, усетила погледа му върху голия си гръб. Бяха съблекли разкъсаната й одежда. Хълбоците й бяха покрити с тънък чаршаф. Беше безпомощно изложена на погледа му.