— Ще останат ли белези? — попита мрачно той.
— Да, но едва забележими, ако редовно я мажа с мехлема. А с времето, кой знае? Мисля, че белезите ще изчезнат почти напълно.
— С времето — повтори беззвучно Ролф.
— В момента не мога да направя нищо повече за нея — заключи старата жена и се надигна с пъшкане.
Ролф хвърли последен поглед към Сейдри и съпроводи старицата до вратата.
— Много ви благодаря — проговори тихо той.
Бабата се усмихна.
— Не ви подобава да ми благодарите, милорд.
Ролф я погледна сериозно.
— Въпреки това много благодаря — повтори и я изведе в коридора.
Алис чу стъпките му.
Тя ходеше напред-назад като затворена котка и не можеше да намери покой. Когато чу енергичните стъпки на господаря си по стълбата, тя спря, вслуша се и се постара да изпише на лицето си покорство.
Беше късно. Вечерята отдавна беше свършила. Той не й нареди да слезе в залата, една слугиня й донесе яденето в стаята. Цял Елфгар знаеше, че господарката е наказана — и то само заради вещицата Сейдри.
Унижението и гневът се надпреварваха в сърцето й, но най-силна беше омразата. Тя мразеше съпруга си и курвата му по-силно от всякога.
Но трябваше да се овладее. Нямаше право да покаже вълнението си. От сутринта след сватбата, когато щеше да упражни съпружеските си права, Ролф не я беше докосвал. А така й се искаше бракът им да е вече консумиран. Тази нощ мъжът й нямаше причини да занемари съпружеските си задължения.
Ролф влезе в покоите си, но не я удостои дори с поглед. Алис беше готова за нощта и стоеше пред огнището. Подуши го като уплашена сърна, за да разбере в какво настроение е. Без да каже дума, норманинът започна да се съблича.
— Изглеждате уморен, повелителю. Позволете да ви помогна. — Тя пристъпи към него.
Ролф кимна безмълвно и я остави да свали туниката му, а после и ризата. Алис се стараеше да не се докосва до голата му плът. Когато все пак пипна кожата му, тя потрепери от отвращение, но той не го забеляза.
Той се наведе да изуе ботушите си, но Алис побърза да свърши и това. Той не се възпротиви. След това свали бавно чорапите и панталона. Алис сгъна дрехите му подчертано грижливо, за да не гледа голотата му. Този мъж беше напълно лишен от чувство за срам. Тя си припомни как членът му напираше към утробата й и цялата се скова.
Когато се обърна, Ролф беше вече в леглото. Лежеше по гръб със затворени очи. Алис се приближи предпазливо. Мъжът й изобщо нямаше вид на жадуващ любовник, изглеждаше безкрайно изтощен. Алис се пъхна под завивката, но той не се помръдна. В гърдите й се надигна лошо предчувствие — той искаше да спи! Нямаше намерение да я люби.
От една страна, изпита облекчение, но честолюбието и суетата й не можеха да допуснат подобно нещо. Тя се приближи до него и коляното й се докосна до бедрото му. Той не се помръдна.
Тя не беше похотлива изкусителка като сестра си. Какво да направи, та да привлече вниманието му? И защо той се държеше като добродетелен монах? Алис докосна ръката му.
— Милорд?
Ролф не спеше; ресниците му трепкаха, погледът му бе буден. Устните й трепереха.
— Съжалявам — прошепна тя, — не исках да ви разгневя. Можете ли да ми простите?
— Вече го забравих — изръмжа той. — А сега заспивайте. — И се обърна на другата страна. Алис се уплаши от могъщия му гръб. Така й се искаше да изпълни нареждането му, да се отърве от досадната интимност. Но не можеше. Трябваше да му стане истинска съпруга.
— Милорд? Мога ли да ви кажа още една дума?
Ролф седна в леглото.
— Какво желаете, Алис? — попита с нескривано нетърпение той.
Гневът й заплашваше да избухне.
— Нямате ли желание да изпълните съпружеските си задължения?
Мъжът я погледна с присвити очи.
— Не, нямам това желание.
Алис примигна стреснато. Не беше очаквала този отговор, не знаеше какво трябва да каже.
— Не искате да консумирате брака ни? — повтори невярващо тя.
— Не искам.
Алис се отдръпна.
— Не разбирам. Аз съм ваша съпруга.
Очите на Ролф изпущаха светкавици. Той отметна завивката, скочи от леглото и отиде до прозореца. Какво му бе сторила?
— Тогава ще ви обясня — отвърна рязко той. — Днешното ви поведение ме отврати. Вече нямам желание да ви докосна. — Хвърли бегъл поглед към мъжествеността си и заключи: — Ни най-малко желание, както виждате.
Лицето на Алис смени цвета си, стана бледо, после почервеня. Настъпи дълга пауза, прекъсната от нея.
— Не искате да бъда ваша съпруга, така ли?
— Вие сте моя съпруга — отговори рязко Ролф. — Вече сме венчани.
— Не наистина. Не пред бога.
Ролф я погледна студено.