— Чувала съм, че бил страхотен любовник — тъкмо каза Мери.
— Ако е толкова похотлив, защо не е докоснал нито една от нас, откакто е тук? — оплака се Бет. — Велики боже, никога няма да забравя какво правихме в Кесоп — той е толкова силен, а онази работа му е…
В паметта на Сейдри изникна неканен спомен. Видя норманина да се люби с Бет, видя тъмното напрегнато лице, огромния член, който се триеше в хълбоците й…
— Защото това ще засегне лейди Алис — отговори Мери. — Мисля, че затова не поглежда към слугините. Но и това ще стане.
— Ако питаш мен, той я засегна ужасно, като не преспа с нея в сватбената нощ — засмя се Бет. — Ако аз бях в леглото му, цяла нощ нямаше да затвори очи!
Сейдри се отпусна на възглавницата. Не искаше да подслушва и въпреки това го правеше. Не можеше да повярва в чутото не беше възможно да е истина. Но и да беше, защо сърцето й биеше така болезнено?
— Бет, Мери, моля ви, елате за малко при мен — повика тя.
Момичетата влязоха и плахо се изправиха до вратата. Мери носеше вързоп с мръсно бельо.
— За какво си говорехте?
Двете сведоха засрамено глави.
— Нищо особено — излъга Бет и се изчерви.
— Кажете ми истината, това е много важно за мен — и за Елфгар. Наистина ли норманинът не е спал с Алис?
Бет вдигна глава.
— Не беше спал с нея до последната нощ — отговори тихо тя и посочи чаршафите.
Сейдри едва чу отговора й. Прониза я остра болка. По чаршафите се виждаха кървави петна! Докато тя е спала и е сънувала утешителната му прегръдка, той се е любил с Алис. Мери изтълкува погледа й като въпрос и разгъна чаршафа, за да й покаже петната. Сейдри извърна лице. Защо беше тази болка? Какво я засягаха действията на Ролф? Досега беше вярвала, че той е консумирал брака си още първата нощ. Нямаше право да се чувства наранена.
— Моля ви, донесете ми вода — прошепна дрезгаво тя и се опита да се обърне настрана. За всичко беше виновна треската. Нямаше друга причина за сълзите, които напираха в очите й. — И кажете на баба, че трябва да смени превръзките.
— Какво се мотаете тук, мързелани такива? — попита грубо Алис, която се беше появила безшумно в коридора. — Идете да си вършите работата! — Тя проследи със зъл поглед слугините, които побързаха да се отдалечат, после се протегна, прозя се и се облегна на стената. — Не изглеждаш особено добре, Сейдри.
— Махни се от стаята ми, Алис — отговори уморено Сейдри.
— Вече знам защо си отваряше краката за него, скъпа — изгука доволно Алис. — Прекрасно е да усещаш в себе си този силен мъж, нали? И е жаден за любов като разгонен бик! Мислех, че няма да ми хареса, но се оказа, че е страхотно.
Сейдри видя норманина да лежи върху Алис, видя възбудената му мъжественост. Прогони гневно неприятната картина и въздъхна.
— Алис, не се чувствам добре. Имам треска. Моля те, нека да повикат баба. И заповядай да ми донесат вода.
— Няма да допусна старата вещица в дома си — отговори рязко Алис. — Но ще ти дам вода, от мен да мине. — Тя се обърна и излезе бързо от стаичката.
Сейдри искаше да й обясни, че баба й трябва да смени превръзките, защото раните могат да се възпалят, но не намери сили да го стори. Вместо това се отпусна на възглавницата и тихо заплака. Слугините й донесоха вода чак късно следобед.
29
Варовиковите скали на Йорк блестяха в различни отсенки на бялото. Този път строяха крепостта от камък, за да стане непревзимаема. Дървената палисада около опожарената руина на старата наблюдателна кула беше заменена с висока стена от светлите йоркски камъни.
Ролф, следван от рицарите си, яздеше покрай огромния строеж, в който участваха почти всички жители на Йорк. Огромните скални блокове, докарвани с волски коли от каменоломната, трябваше да бъдат изтеглени с дебели въжета до отредените им места. Събираха се по трима-четирима работници, за да вдигнат един блок и да го поставят в стената. Навсякъде цареше оживление, кипеше трескава работа, каруци докарваха дървени греди и чакъл, робите въртяха ръчките на макарите, под каменните блокове стояха рамо до рамо работници, за да ги насочат в нужната посока. На стената ги посрещаха стотици ръце и рамене, които поставяха камъните по местата им и ги подпираха с лостове, за да имат здрава опора. На строежа бяха дошли и много улични търговци, които предлагаха хляб, агнешко и бира. Между работниците се мотаеха деца, твърде малки, за да вземат участие в работата, и играеха на гоненица. Кучета лаеха възбудено и тичаха насам-натам. Основите на стената бяха напълно завършени, от новата кула бяха издигнати два етажа.
Ролф и хората му бяха тръгнали от Елфгар преди три дни. В горещия юнски следобед малкият отряд мина по широката главна улица на Йорк; град, който от времето на датчаните беше значителен търговски център. Къщите бяха построени по целия хълм и стигаха чак до дълбокия ров пред новата стена на крепостта. Пристигането на рицарите беше посрещнато с възторжени викове от продавачите на пазара, от просяците, джебчиите и децата, които разпространиха вестта по всички улички, кръчми и домове на Йорк. Ролф отново и отново чуваше минувачите да шепнат със страх и почитание името му.