Моркар изруга, Едуин стисна зъби.
— Тази глупачка Алис — изсъска ядно Моркар. — Предаде ни, без да му мисли!
— Как е Сейдри? — попита Едуин.
— Носят се лоши слухове… — Алби замлъкна.
— Кажи ни всичко, което знаеш — заповяда Едуин.
— Да не е ранена? — попита уплашено Моркар.
— Наказали са я заради бягството ти, Моркар. Узнах, че норманинът е заповядал да я бичуват.
Моркар нададе гневен вик, Едуин стисна ръце в юмруци.
— Това е само слух. Нали знаете как се променя една случка, когато я разпространяват селяните. Може би изобщо не е вярно — опита се да ги успокои Алби.
— Аз съм глупак! Защо не я взех със себе си? — изкрещя отчаяно Моркар. — Изобщо не помислих какво я очаква. Никога не мисля на време!
— Не се обвинявай. Не знаем дали е вярно. — Едуин сложи ръка на рамото на брат си. — Сейдри ни трябва там, където е.
— Чух още един слух — намеси се колебливо Алби. — Но и той не е по-добър. — Пронизващият поглед на Едуин му заповяда да говори. — Казват, че норманинът открито задиря Сейдри. Разправят, че я поглъщал с поглед. — Алби сви рамене. — Ако е така, надали е заповядал да я бичуват.
— Бог да му е на помощ, ако я докосне! — изкрещя гневно Моркар.
Едуин побърза да смени темата, за да го укроти.
— Има ли новини от Херуорд Будния?
— Планирал е въстание срещу Роджър Монтгомъри. В близост до Шрюсбъри, но не знам нищо повече.
— Много добре — кимна Едуин. — Ще отидем в Елфгар, а после ще се срещнем с Херуорд.
— Какво възнамеряваш? — попита Моркар.
Едуин се усмихна за първи път тази вечер. Мрачното му лице се разведри и той показа равните си бели зъби.
— Мисля, братко, че през септември ще тръгнем на война. Ти, аз и Херуорд Будният.
30
— Умира ли? — попита Алис.
Слугинята Мери стоеше до нея в стаичката на черпака. Двете се взираха уплашено в окъпаната в пот, тресяща се фигурка в леглото.
— Не знам — прошепна Мери.
Алис усукваше безпомощно шнура на колана си. Пръстите й трепереха. Не позволи на бабата на Сейдри да пристъпи до леглото на болната — не можеше да търпи в къщата си старата вещица. И тъй като се наслаждаваше неописуемо на новата си власт, тя забрани на слугините да се грижат за болната. Оттогава беше минала цяла седмица. Никой не влизаше в стаята на Сейдри, дори Мери, за да не се разпространяват ненужни слухове. Сейдри имаше висока температура и се топеше пред очите на сестра си. Примамливата й красота си отиваше. Измършавяла до неузнаваемост, бледа, с хлътнали бузи и стъклен поглед, Сейдри приличаше на призрак.
— Мислиш ли, че ще умре? — попита нетърпеливо Алис.
Мери пристъпваше неспокойно от крак на крак.
— Мисля, че да — проплака тя. Господарката никога не я беше питала за мнението й и тя се опасяваше да каже истината.
Алис твърде често беше пожелавала Сейдри да умре. Когато преди една седмица затвори омразната си сестра в стаичката й и я остави само на вода, тя тържествуваше. Вещицата трябваше да се научи къде й е мястото, трябваше да страда. А когато след един ден установи, че Сейдри е тежко болна, Алис отново пожела смъртта й. Но сега триумфът й отлетя и в сърцето й пропълзя уплаха.
Дали щяха да обвинят нея за смъртта на Сейдри?
Тя си припомни лицето на норманина. Страхът й нарасна, в гърлото й се надигна гадене. Не се съмняваше, че той ще я затвори в някоя стая и ще захвърли ключа — завинаги и за вечни времена. Естествено преди това щеше да заповяда да я бичуват. Алис се видя вързана на стълба за мъчения, чу изплющяването на камшика и усети почти физически парещата болка, докато нежната й кожа се разкъсваше под ударите. Разтрепери се с цялото си тяло. В очите й се появиха сълзи. Ако не се погрижеха незабавно за нея, Сейдри щеше да умре; и не заслужаваше нищо друго. Но Алис щеше да плати скъпо и прескъпо за това, а тя не беше готова за вечно заточение. Значи трябваше да спаси омразната си сестра. Ами ако беше твърде късно и Сейдри въпреки грижите умреше?
— Повикай старата вещица, Мери. Побързай! — Алис сграбчи слугинята за рамото и я обърна към вратата. — Кажи й, че Сейдри е на умиране. Да донесе всичките си лекове! — Алис грубо блъсна слугинята към изхода.
После колебливо пристъпи към леглото и се наведе над треперещата, плувнала в пот, фигура. Дощя й се норманинът да види любимата си в това състояние. Със сигурност нямаше да изпита никога вече желание да я люби, само отвращение. Алис се наслади на тези представа, но бързо се върна в действителността. Ако видеше Сейдри в това жалко състояние, лорд Ролф щеше да я накаже жестоко. Значи тя беше длъжна веднага да се погрижи за възстановяването на сестра си, преди господарят да се е върнал. Имаше и други начини да се отърве от нея. Нали той й бе обещал, че ще помисли за женитбата й? Можеха да я омъжат за някой шотландец, който воюваше по северните граници. Това би означавало да се отърват завинаги от нея. Блестяща идея!