Лейди Алис го очакваше в двора пред къщата. Явно беше излязла да го поздрави, за да видят всички колко добри са отношенията им. Лошото настроение се върна. Той слезе от коня и се обърна към Гай:
— Имахте ли проблеми?
— Не, милорд. Всичко върви по план.
— Добре се справяш — похвали го Ролф и го удари по рамото. После се обърна към Алис: — Милейди, добре ли се чувствахте по време на отсъствието ми?
Алис се поклони дълбоко.
— Да, повелителю. Заповядах да донесат вино в покоите ви. Приготвили сме и гореща вода. Уморен ли сте? — Погледът й потърси очите му.
— Не, но имам спешна нужда от баня. — Къде ли бе вещицата?
Ролф последва Алис в къщата и обходи с поглед голямата зала. Нито следа от Сейдри. Толкова по-добре, че не му се мяркаше пред очите. Той се качи в стаята си и милостиво позволи на Алис да му помогне при събличането. Горещата вода беше дяволски приятна след дългото пътуване. Той затвори очи и не обърна внимание на чукането по вратата. Алис отвори и даде път на слугинята, която носеше табла с хляб, сирене и вино.
Ролф вдигна с мъка уморените си клепачи. Тази едра, привлекателна жена беше слугинята, с която се беше забавлявал в Кесоп! Тъмнокоса, набита, с пълни гърди и чисто лице. Хълбоците й бяха примамливо закръглени. Тя забеляза погледа му и се врътна многозначително, но той не я удостои с повече внимание.
— Хлябът е корав — каза укорително Алис. — Ще ида да донеса пресен. Обърната към Бет, която събираше прашните пътни дрехи на господаря, тя заповяда: — Изпери ги по-скоро!
Бет промърмори нещо в знак на съгласие и Алис излезе от стаята. Ролф не можеше да разбере защо тази глупава гъска бягаше от него. Още в самото начало беше усетил, че е обезпокоена от нещо, а претекстът, под който излезе, беше смешен. Можеше да изпрати слугинята за топъл хляб. Бет продължаваше да събира бельото му и очевидно не бързаше. Когато се наведе, Ролф с удоволствие отбеляза колко хубав беше задникът й.
— Ела при мен — заповяда той.
Тя се изправи и го дари със сияеща усмивка.
Ролф се облегна удобно. Бет не го остави да й повтори и се приближи с люлеещи се бедра, стиснала под мишница вързопчето с дрехите. Ролф погледна вързопчето, после пода. Тя разбра и веднага го пусна. Той й подаде кърпата и тя насапуниса раменете му.
Ролф впери поглед в напращелите й гърди.
— Кърмиш ли?
— Да — прошепна тя и се изчерви.
Ръката му се плъзна към тежката й гърда и я притисна внимателно. Бет престана да го сапунисва. Той се приведе, извади гърдата й от ризата и я засмука.
Бет изпъшка, вкопчи се в мокрите му рамене и тикна гърдите си в лицето му. Ролф я пусна разочаровано. Членът му не можа да се втвърди или поне не достатъчно, за да я люби. Освен това жената миришеше на кисело. Гневно прогони от ума си мисълта за другата, която ухаеше на теменужки.
— Измий се хубаво и след вечеря ела в обора.
Бет се усмихна и лицето й пламна в радостно очакване. Ризата й беше мокра, връхчетата на гърдите й опъваха тънкия плат.
— Да, господарю, с удоволствие — отговори шепнешком тя. — Искате ли да ви измия гърба?
Ролф я прогони с рязък жест.
31
Когато слезе в голямата зала да вечеря, Ролф бе обзет от странно, неопределимо чувство, но упорито отричаше, че то има нещо общо с очакване и радост. Спря на прага и огледа насядалите около масите хора.
Сейдри. Тя седеше в края на високата маса, на обичайното си място, с гръб към него. Когато я видя, сърцето му заби по-силно, и това го ядоса. Слабините му се опънаха и натежаха — въздействие, което не можа да се получи при допира със слугинята, която го миеше. Той отиде до мястото си и седна, следван от Алис, която упорито вървеше след него, макар че той изобщо не забелязваше присъствието й.
Мъжете се нахвърлиха върху яденето като изгладнели вълци. Само Ролф, който допреди минута умираше от глад, не можеше да преглътне нито залък. Погледът му беше привлечен като с магия към другия край на залата. Първото му впечатление беше, че Сейдри е бледа като платно. Бе отслабнала по време на отсъствието му, изглеждаше крехка и ранима. И не погледна към него. Нито веднъж.
Как съм могъл да очаквам нещо друго, помисли си той и се прокле за глупостта си. Тя го мразеше, когато се появи неканен в дома на братята й, а сега го мразеше още повече заради наказанието, което се видя принуден да й наложи. Той си взе парче месо от голямата табла, отряза си малко с ножчето си, но накрая го остави. Алис сложи ръка върху лакътя му.