Ролф се обърна рязко към нея. Като видя едва сдържания гняв в погледа му, тя се отдръпна уплашено.
— Простете — проговори съвсем тихо тя.
— Не е заради вас — изръмжа той и се закле, че тази нощ завинаги ще прогони Сейдри от мислите и живота си.
— Милорд?
Ролф изръмжа раздразнено и изпи на един дъх чаша вино.
— Намерихте ли време да помислите за онова, което ви казах, преди да тръгнете?
Ролф хвърли месото на кучетата и те се сбиха за тлъстата плячка.
— За какво сме говорили?
— За женитбата на сестра ми — обясни търпеливо Алис, като се стараеше да вложи в гласа си вълнение и съчувствие.
При тази мисъл настроението му се влоши още повече.
— Не. — Резкият тон даде на Алис да разбере, че господарят й няма желание да обсъжда темата. Разбира се, че изобщо не беше помислял за това. Сега мисълта да омъжи Сейдри за друг прозвуча като подигравка, по неприятна от всичко, което беше чувал досега. Макар че това беше най-доброто разрешение.
Не, нямаше да го направи. В никакъв случай. Това решение беше лесно. Щеше да изличи желанието си да я има по друг начин; със слугинята, с всяка жена, която му харесаше. Но не можеше да я омъжи за друг. Освен това тази жена беше опасна и трябваше постоянно да я държи под око. Това заключение беше напълно логично и прогони недоволството му.
— Изпратете ми Сейдри! — заповяда той и се надигна.
Алис го погледна с разширени от ужас очи.
— Искате да обсъдите нещо с нея ли?
Мъжът се усмихна заплашително.
— Да. — После отиде до камината и се загледа в пламъците. Усети как тя се приближи, усети физически присъствието й.
Сладко. Възбуждащо. Мускулите му се напрегнаха, дъхът му се ускори, на челото му избиха ситни капчици пот. Това е от горещината на огъня, помисли си подигравателно той. Мъжествеността му се обади. Той се обърна бавно към нея. Потресът беше неописуем.
В първия момент помисли, че това не е тя, а друга жена, която има бегла прилика с нея.
Ролф се овладя бързо. Докосна внимателно брадичката й, сякаш се опасяваше, че сянката на жената, която бе оставил преди две седмици, ще се разпадне. Бавно обърна лицето й към своето. Бузите бяха хлътнали и изглеждаха сиви, под теменуженосините очи имаше дълбоки тъмни сенки. Погледът й бе трескав, пълен с болка. Въпреки това тя бе прекрасна. Измършавяла и бледа, косата й бе загубила омайващия си блясък, но въпреки това бе останала най-красивата жена на света. Ролф бе безкрайно учуден от нахлулите в сърцето му нежни чувства.
— Какво се е случило? — попита дрезгаво той.
— Бях болна.
Съвестта го загриза. Не биваше да поставя въпроса, но не можа да се удържи.
— След наказанието ли?
— Да — отговори с гордо презрение Сейдри и срещна погледа му.
— Как си сега?
— По-добре. Отново съм здрава. — Тя вирна упорито брадичка, но той забеляза треперенето й.
— Имаш ли треска?
Тя поклати глава.
— Трепериш — отбеляза тихо той и докосна рамото й.
Сейдри се отдръпна. Дишането й се ускори.
— Аз… нищо ми няма.
Тя се боеше от него, свиваше се като куче, което са изритали злобно. Какво друго бих могъл да очаквам? — запита се горчиво той, измъчван от угризения на съвестта.
— Имаш нужда от почивка. Трябва да се храниш. Искам да ядеш по шест пъти на ден. Искам да напълнееш.
— Заповед ли е това? — Треперещият й глас бе пълен с ирония. Сега не можеше и нямаше да й позволи да го предизвика.
— Да. Очаквам след една седмица да станеш отново жената, която оставих при заминаването си. Ясен ли съм, Сейдри?
— Може би така ми харесва повече — отговори нахално тя. — В този вид поне съм сигурна, че няма да ми досаждате с преследването си.
На устните му заигра усмивка, погледът му падна върху пищните гърди, които изглеждаха много по-примамливи на фона на крехката фигура.
— Искаш ли да проверим?
Сейдри скръсти ръце и направи крачка назад.
— Наистина ли ще тръгнете да задиряте една болна жена?
Усмивката му се задълбочи.
— Само преди минута се опитваше да ме убедиш, че не си болна.
— Сам виждате, че излъгах.
— Значи сега си и лъжкиня, не само предателка?
— И защо не? Вие сте съпруг и изневерявате на жена си.
— Обвиняваш ли ме?
— Аз ли? Казвам само истината.
— Ти казваш истината или лъжеш винаги когато ти харесва. Не си постоянна, Сейдри — настави с мек глас Ролф.
— А вие спите със съпругата си или ме задиряте винаги когато ви харесва! — отговори наперено тя. На бузите й избиха червени петна.
Ръката му стисна рамото й. Куражът й беше достоен за уважение, но гласът му прозвуча предупредително: