Сейдри пламна от срам и сведе очи.
— Нищо не ми сториха.
— Това не е отговор — отсече остро Едуин.
Сейдри не можеше да лъже братята си.
— Той заповяда да ме бичуват. Но раните зараснаха.
— Проклетият кучи син! — изфуча разярено Моркар. — Ще го убия!
— Ти си смело момиче, Сейдри — похвали я Едуин и я погледна втренчено.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ти щеше да се гордееш с мен. Не помолих за милост. Дори не виках.
— Гордея се с теб — усмихна се топло Едуин. — Искаш ли да ни помогнеш, Сейдри? Макар че ще поемеш голям риск?
— Знаеш, че съм готова да ви помагам.
— Много добре. Продължавай да се ослушваш. Справяш се добре. Трябва да знаем какво планира норманинът. Не мога да чакам случайни вести, не мога да вярвам на слуховете. Трябват ми подробности.
Сейдри го погледна въпросително.
— Той… докосвал ли те е?
Мина доста време, преди тя да проумее смяната на темата. Лицето й отново пламна.
— Значи го е правил — установи глухо Едуин. Моркар скочи и отново се закле, че ще убие лично норманското куче. Едуин му даде знак да замълчи, вдигна брадичката на сестра си и я погледна право в очите.
— Още ли си девствена, Сейдри?
Тя се изчерви до корените на косите.
— Да.
— Той не се бои от теб като другите мъже, нали?
— Да.
— Казаха ми, че е луд по теб. Вярно ли е?
— Аз… мисля, че да.
Едуин отстъпи назад, без да я изпуска от очи.
— Той е красив мъж.
Сейдри зяпна смаяно. В гърдите й се надигна неясно предчувствие. Обзе я ужас.
— Едуин?
— Сейдри, ти можеш да придобиеш голяма власт над него, ако проявиш малко повече сръчност и увереност. Жената винаги има власт над мъжа.
Моркар извика възмутено, но веднага затисна устата си с ръка. Сейдри гледаше брат си с ням ужас.
Гласът на Едуин беше дълбок и будеше доверие.
— Не ми е лесно да те помоля за това. Ако не можеш да понесеш милувките му, ще проявя разбиране. Мислих дълго, сестричке, и те питам: какво е твоята девственост в сравнение с победата ни в тази война?
Сейдри беше изумена. Все още не искаше да повярва на чутото. Той искаше от нея да се отдаде на норманския враг, да се пожертва. Едуин, големият й брат, нейният идол.
— Ако доброволно станеш негова любовница, Сейдри, ако съумееш да се доближиш до него, ще можеш да му изтръгнеш всички тайни.
— Не мога да повярвам, че искаш това от нея — проговори с едва сдържан гняв Моркар.
Едуин го погледна замислено.
— Аз не й заповядвам. И не ми е никак лесно да й отправя тази молба. Но ако аз можех да дам онова, което може да даде тя… — Той помълча малко и добави с твърд глас: — За Елфгар съм готов да пожертвам всичко.
Едуин искаше от нея да влезе в леглото на норманина, да му стане любовница, да му продаде тялото си. Защо тази мисъл беше толкова потискаща? Сега беше война. Животът й, девствеността й бяха без значение. Онова, което беше важно, беше Елфгар, наследството на братята й, освобождаването на графство Мерсия, победата над норманите. Господи, тя нямаше избор!
— Ще го направя, Едуин.
Погледът на брат й беше изпълнен със съчувствие.
— Знаех, че така ще отговориш.
Устните й затрепериха. Една сълза се отрони от окото й.
— Но Едуин… Какво ще стане, ако норманинът не ме иска?
— Тогава няма какво да губиш — отговори кратко той.
34
Какво да стори, та да прелъсти норманина?
Сейдри лежеше свита на кълбо на нара си в голямата зала и не можеше да затвори очи. Непрекъснато размишляваше над новото си положение и почти не обърна внимание на завръщането на Ролф и хората му. Сърцето й тежеше от болка, мъчеха я страхове и съмнения, макар че напразно се стараеше да прогони унинието си. Трябваше да повярва на Едуин. Той беше неин брат и господар. Толкова искаше да му помогне. Нямаше причина да трепери от страх. Опасенията й бяха напразни.
Но нищо не беше в състояние да прогони потиснатостта й. Рицарите на Ролф влязоха шумно в залата и веднага поискаха ядене и вино. Тя чуваше гласа на водача им във веселата бъркотия; той явно беше в добро настроение. Сейдри се обърна настрана и огледа насядалите около масата мъже. Погледът й потърси мъжа, който беше завладял мислите й. Той беше в центъра на новата й задача. Ролф стоеше пред камината и топлеше ръцете си. Беше обърнал към нея смело изсечения си, горд профил. Да, той наистина беше красив мъж. Косата му блещукаше златна на фона на пламъците. Алис му поднесе чаша вино и той я изпразни на един дъх. Тя му каза нещо и той й дари една от редките си усмивки. Усмивката му винаги напомняше на Сейдри за изгрева на слънцето. Сякаш усетил погледа й, той се обърна и я погледна право в лицето.