Сейдри сведе глава и се обърна на другата страна. Още не беше готова да започне с прелъстяването. Беше много рано за това. В гърдите й се надигна отчаяние, примесено със срам.
Тя не беше изкусителка, нямаше представа откъде да започне и как да продължи. Нима не беше претърпяла пълен провал с първия кралски пратеник? Преди Едуин да й направи това предложение, тя беше на мнение, че норманинът я желае, но сега я мъчеха страхове и съмнения. Ами ако само си играеше с нея на котка и мишка? Ако желанието му да я има беше само плод на фантазията й? Ако в последния момент усетеше отвращение от злия й поглед, както беше станало с другите мъже? Ако я отблъснеше?
А после се появи и друга страшна мисъл. Какво щеше да стане, ако плановете й се увенчаеха с успех, ако го приемеше в леглото си и по време на акта избухнеше в сълзи и му признаеше всичко?
Най-сетне Сейдри заспа и бе споходена от безумни сънища.
Тя, изкусителката, вървеше към него, облечена само с тънка риза. Намираха се на полянка сред гората, пламтящият му поглед я пронизваше. Сейдри се чувстваше уверена в себе си. Засмя се и затанцува за него. Въртеше се, извиваше се, за да му покаже цялата красота на тялото си. А той я гледаше жадно…
Тя бе свалила дрехите си. Пристъпваше към него съвсем гола. Той я поглъщаше с поглед. Сейдри не усещаше страх, потиснатостта й беше изчезнала, изпълваше я само радостно очакване.
Тя беше съвсем близо до него, когато той избухна в смях.
Смееше се и не искаше да спре. Сейдри замръзна на мястото си. Тогава разбра той й се надсмиваше. Не я желаеше. Тя, глупачката, само си беше въобразявала. Никой мъж досега не я беше пожелавал. Изведнъж се появи Алис и също избухна в смях.
— Вещица! — изкрещя пискливо тя. — Вещица! Той е мой!
Алис прегърна Ролф, който продължаваше да се смее с пълно гърло. Сейдри искаше да потъне в земята от срам, искаше да умре. Как можа да се случи това…
— Вещицата да бъде бичувана! — заповяда през смях Ролф.
— Сто удара с камшик — подкрепи го тържествуващо Алис.
Сейдри поиска да помоли за милост, но с ужас установи, че гласът й отказва. Камшикът изсвистя, първият удар се стовари върху гърба й. Тя изпищя от болка. Подигравателният глас на Алис я накара да стисне зъби. Ролф продължаваше да се смее, явно намираше ситуацията безмерно смешна — той не я желаеше, искаше само да я подиграе.
После някой я прегърна, за да я утеши. Бичуването беше свършило. Сънят й беше неразбираем, объркващ, но тя знаеше, че лежи в обятията на Ролф.
— Не плачи — утешаваше я той. — Не плачи.
Сейдри се събуди с мокро от сълзи лице. Войниците вече ставаха от наровете си, кучетата се мотаеха наоколо и лаеха. Сейдри лежеше неподвижна, сърцето й биеше до пръсване. Помнеше всяка подробност от съня, който беше много по-страшен от първия й кошмар, преживян след бичуването. Ръцете й трепереха. Тя беше глупачка. Та това беше само сън! Но изглеждаше толкова истински, толкова близък до действителността.
Това е само сън, повтори си строго тя. Ти знаеш, че той те желае. А пък ако те отблъсне, какво от това? Преживяла си достатъчно обиди от страна на мъжете, нали? Сигурно няма да бъде по-лошо от досегашното — а и ще си спестиш нощите с него.
Вече нямаше право да отлага неизбежното.
Трябваше да бъде много внимателна, да се прави на срамежлива и в същото време да го дразни и примамва. Пред очите й отново оживяха подробности от съня, но тя побърза да ги прогони. Трябваше да бъде силна и смела. Сейдри излезе навън, изми се на кладенеца и веднага забеляза, че охраната й не беше вдигната. Днешният й пазач бе съвсем млад, почти дете, името му беше Уилфрид.
Преди норманинът да се засели в Елфгар, Сейдри се къпеше в реката, извън селото, на скрито място в гората. Отдавна не беше ходила там, защото се страхуваше от натрапниците. Сега й хрумна чудесна идея: можеше да помоли Ролф да й позволи да се изкъпе в реката без придружител.
Естествено той щеше да отхвърли молбата й. Тогава тя щеше да му подметне, че той лично би могъл да я придружи, щом й няма доверие. Обзе я неизпитвана досега възбуда, примесена със страх. Щом стигнеха на брега, тя щеше да го помоли да се обърне, за да може да се съблече и изкъпе. Сигурно нямаше да мине много време и щеше да се озове в прегръдката му. По-добре е да свърша работата си колкото може по бързо, повтаряше си тя с лудо биещо сърце. Сигурно щеше да мине доста време, преди той да й се довери дотолкова, че да я посвети в плановете си.
Единствената й грижа беше, че планът й не е достатъчно добре обмислен. Е, каза си решително тя, скоро всичко ще се изясни.
Когато тръгна към новата кула, тя установи разочаровано, че планът й трябваше да почака, тъй като норманинът и дузина от рицарите му бяха възседнали могъщите си бойни коне. Сейдри остана загледана във величествената фигура на седлото. С каква лекота седеше на коня, как го укротяваше само с едно движение. По едно време той се обърна към нея, но тя устоя на напора да извърне лице и посрещна спокойно погледа му.