Той не беше забравил клетвата си. Но ако тя продължаваше да го предизвиква с тези плахи, но еднозначни погледи, той неизбежно щеше да загуби самообладание, да прати по дяволите клетвата си и да я вземе. Ролф стисна здраво зъби, за да се овладее.
Той успя да откъсне погледа си от нея и се обърна към Гай и Ателстън, които разговаряха за шотландските нападения над северните граници. След като Уилям беше прогонил клана Кемпбъл в Кимбрия, по крайбрежието, особено в близост до Еошайър, отново се беше стигнало до кървави сблъсъци, и този път подклаждани от клана на Кемпбъл от Танталон.
— Днес дузина овце, утре цяло стадо — говореше раздразнено Гай. — Но тези кучета не познават господаря ми. Той ще ги натика всичките в морето!
Ателстън се усмихна на младежката разпаленост на Гай.
— Шотландците са големи хитреци, а Кемпбълови са най-хитрите между тях — намеси се Ролф. — По-уместно би било да сключим споразумение с тях. Макар че не мога да им вярвам, поне можем да отложим войната за известно време.
Алис, която седеше тихо отстрани, изведнъж се намеси в разговора и мъжете около масата я изгледаха учудено.
— Може би мирът ще стане по-траен, ако сключим с тях истински съюз — предложи делово тя.
— Вие пък какво разбирате от тези неща, милейди? — отбеляза развеселено Ролф.
Тя го погледна право в лицето с големи и невинни кафяви очи.
— Аз съм отраснала в тази сурова страна, милорд. Знаете ли, че баща ми, старият граф, искаше да ме омъжи за един от тези шотландци? — Гласът и изтъня и се изостри. — Разбира се, само за да имаме дълъг и траен мир. Помолих баща си да обмисли женитбата още веднъж и той ме пощади.
— Бракът е най-добрият и най-сигурният път за създаване и поддържане на мирни съседски взаимоотношения — подкрепи я Гай.
Ролф избухна в смях.
— И ти ли заговори за брак, Гай?
Младият рицар се изчерви.
— Аз съм на мнение, че между саксонците и норманите щеше да се възцари мир, ако Уилям беше удържал на думата си и бе омъжил дъщеря си Изолда за Едуин от Мерсия.
— Уилям щеше да постъпи много глупаво, ако беше съсредоточил твърде много власт в ръцете на този опасен саксонец — възрази спокойно Ролф. — Но ако добре си спомням, Изолда горещо помоли баща си да спази даденото обещание.
— За съжаление — обади се отново Алис — в моя случай нещата стояха другояче. Шотландецът, който трябваше да стане мой съпруг по волята на татко, ми отказа.
Ролф я погледна изпитателно, питайки се каква цел преследваше с това открито признание за поражението си. Впрочем досега не му беше направило впечатление, че жена му проявява интерес към политиката и военните сблъсъци. Той я погледна с високо вдигнати вежди.
Алис продължаваше да го гледа в очите и лъжата излезе без усилие от устните й.
— Шотландецът искаше Сейдри, но баща ми категорично отказа дори да обсъди тази възможност.
Ролф се усмихна студено. Беше разбрал.
— Смятате ли, лейди Алис, че този шотландец все още се интересува от сестра ви? — Тонът му беше напълно равнодушен.
— Ами да, възможно е — отговори бързо Алис.
— Простете, милорд — намеси се Гай. — Един такъв брак би бил много полезен за нашето дело.
Ролф овладя недоволството си.
— Възможно е — отвърна хладно той.
Ама че съм глупак, наруга се безмълвно той. Най-добре е да я омъжа за някой шотландец, така не само ще подсигуря границите си, ами и никога вече няма да се изправя лице в лице с вещицата. Той си представи живо как един от онези груби червенокоси шотландци отвежда в леглото си Сейдри и му стана гадно.
Алис се облегна назад и сведе глава. Ала Ролф видя злобната й усмивка и недоволството му нарасна. Той скочи от мястото си и се запъти с бързи крачки към вратата. Нежна женска ръка го задържа за ръкава.
— Милорд? — попита боязливо Сейдри.
Ролф застина на мястото си. Тя скръсти ръце и сведе глава, за да избегне погледа му.
— Искаш да говориш с мен, така ли? — попита той, опитвайки се да овладее чувствата си.
— Да, моля ви. — Тя се осмели да вдигне очи към него.
Игра ли е това, или не? — запита се отново той, неспособен да реши. Погледна я втренчено и й махна с ръка да го следва. Двамата излязоха в двора.
— Е, какво искаш?
Сейдри хвърли бърз поглед през рамо. В първия момент Ролф помисли, че тя иска да се увери, че не ги подслушват, но след това осъзна, че тя искаше да насочи вниманието му към пазача си Уилфрид. Стана му ясно какво целяха смелите й погледи. Тя искаше да се освободи от постоянната охрана. Ролф се усмихна сковано.