— Милорд, искам да ви помоля да ми окажете една голяма милост — започна колебливо тя и потвърди подозрението му.
Ролф скръсти ръце пред гърдите си и зачака.
— Още от детските си години — продължи тя — ходя на едно скрито място в гората, за да… — тя го изгледа крадешком — се къпя.
Ролф я погледна нетърпеливо, но се овладя.
— В горичката има едно уединено местенце и аз ходех там всеки ден. Но откакто вие дойдохте в Елфгар, вече не смея да се къпя там — страх ме е, че хората ви ще ме проследят. Чувствам се мръсна и много искам да се изкъпя. Но как да го направя, след като този тромав хлапак, когото сте пратили да ме следи, върви по петите ми ден и нощ? Моля ви, освободете го за един час. Какво толкова лошо бих могла да извърша за това кратко време?
Ролф си я представи гола, потопена до хълбоците във водата, светлите гърди, блещукащи под слънцето.
— Ти си предателка, Сейдри — отговори делово той. — Не мога да ти вярвам, затова съм заповядал да те охраняват.
Тя преглътна.
— Ако отида с него… — тя посочи към Уилфрид, — може да ми стори зло!
— Ела тук, Уилфрид! — извика Ролф и младият мъж пристъпи към тях. — Сейдри иска да се окъпе в реката — обясни глухо той. — Ти ще я охраняваш както обикновено, но ще останеш с гръб към нея. Разбра ли ме? Няма да я гледаш. Дай й десет минути за банята. Ако я докоснеш, ще те накажа със смърт — ще те пронижа собственоръчно с меча си. — Той погледна пронизващо Сейдри. — Ето, вече няма от какво да се опасяваш.
Тя побледня.
— Сигурен ли сте? — Въпросът й прозвуча необяснимо настойчиво.
— Напълно сигурен. — Ролф я погледна и добави равнодушно:
— Ако предпочиташ, можеш да се окъпеш в някоя от стаите нагорния етаж. Веднага ще заповядам на слугините да ти приготвят ведро с топла вода.
Теменуженосините очи потъмняха, пищните гърди се развълнуваха под тънката риза.
— Предпочитам да се окъпя в реката — отвърна упорито тя. — Обичам да плувам и да се пръскам с вода. Обичам да се забавлявам.
Аха, значи искаше да поплува.
— Десет минути — определи строго Ролф. — В продължение на десет минути можеш да лудуваш на воля във водата.
Сейдри не каза нито дума. Той видя, че е объркана и гневна.
Ролф се съмняваше, че тя искаше просто да се окъпе в реката. Тази вещица беше замислила нещо — или искаше да го изпита. Той й даде възможност да изпрати Фелдрик при братята си, за да открие скривалището на бунтовниците. Трябваше на всяка цена да й попречи да извърши ново предателство. Иначе трябваше да й наложи много по-строго наказание, дори смърт. Единствената възможност беше да охранява ден и нощ дръзката женичка и да не й позволява да върши глупости. Дали тя таеше надежда, че край реката ще я чака пратеник на братята й? Или имаше намерение да го изкуши с така наречената „баня“? Дали пък не беше решила да го надхитри, да го накара да я последва, за да го примами в капан?
— Не му вярвам — проговори най-сетне Сейдри и се извърна леко към Уилфрид.
Докъде щеше да стигне?
— Тогава няма да плуваш в реката.
Ролф се учуди безкрайно, когато очите й овлажняха.
— Вие… не искате ли да…?
— Какво да искам?
По ресниците й надвиснаха сълзи.
— Аз вярвам във вас — произнесе тя толкова тихо, та Ролф помисли, че не е чул правилно.
— Какво каза?
— Аз вярвам във вас — повтори тя и сведе поглед към нервно потръпващите си ръце.
Тя искаше той да я придружи на реката и да я наблюдава, докато се къпе? Думите й отекнаха в ушите му. Прелъстяване или капан?
— Искаш аз да те охранявам, докато се къпеш гола в реката?
— Нне, искам да кажа… да.
Той я хвана с два пръста за брадичката и вдигна главата й към лицето си.
— Каква игра играеш? — попита рязко той. Трябваше да се включи в играта, за да я изпита. Трябваше да отиде с нея на реката. Дали малката вещица щеше да посмее отново да извърши предателство?
— Това не е игра — отговори възмутено тя.
Така му се искаше да я придружи, да я наблюдава, докато се къпе, да я вземе… Не. Тя със сигурност беше замислила нещо.
— Да не би да искаш да ме прелъстиш? — изръмжа той и разхлаби хватката си.
— Нне.
— Желаеш ли ме, Сейдри? — попита с опасно мек глас той.
— Не! Да! Пуснете ме! — По бузите й потекоха сълзи.
— Кажи ми истината. Да или не?
— Оставете ме на мира, оставете ме на мира! — изкрещя сърдито тя.
Ролф я пусна. Сърцето биеше като чук в гърдите му. Тя премълчаваше нещо; без съмнение желанието не беше единственият мотив за действията й. Ролф изпита див гняв към хитростта, която вероятно се криеше зад поканата й.
— Върви! — произнесе дрезгаво той. — Върви да плуваш или не ходи, не ме е грижа.
Той и обърна гръб и се отдалечи. По-късно щеше да разпита пазача й как е минало къпането. Не, нямаше да позволи на вещицата да го примами в капан.
Сейдри преглътна сълзите си и се обърна към Уилфрид, който вървеше на две крачки след нея. Отпусна се в сянката на едно ябълково дърво и се опита да се овладее. Планът й беше глупав, осъден на неуспех от самото начало. Тя беше най-несръчната изкусителка в целия свят. Чувстваше се унизена, обидена. Но… ако той наистина я желаеше, защо бе отказал да я придружи?