— Върви! — произнесе дрезгаво той. — Върви да плуваш или не ходи, не ме е грижа.
Той и обърна гръб и се отдалечи. По-късно щеше да разпита пазача й как е минало къпането. Не, нямаше да позволи на вещицата да го примами в капан.
Сейдри преглътна сълзите си и се обърна към Уилфрид, който вървеше на две крачки след нея. Отпусна се в сянката на едно ябълково дърво и се опита да се овладее. Планът й беше глупав, осъден на неуспех от самото начало. Тя беше най-несръчната изкусителка в целия свят. Чувстваше се унизена, обидена. Но… ако той наистина я желаеше, защо бе отказал да я придружи?
Денят беше горещ и задушен. Сейдри примигна към слънцето, без да обръща внимание на Уилфрид, който рееше поглед в далечината и се стараеше да не се обръща към нея. Тя мразеше норманина. Беше много ядосана на Едуин, който очакваше от нея да играе ролята на прелъстителка. Беше ядосана и на себе си, че се държа като последна глупачка.
Беше горещо, тя се потеше и кипеше от гняв. След като изкуството й на прелъстителка беше отказало, значи вече не се налагаше да играе роля и можеше спокойно да поплува в реката. А ако пазачът посмееше да я нападне, щеше да му разбие черепа с някой камък. Сейдри стана решително, прекоси овощната градина, но изведнъж спря и Уилфрид едва не я блъсна.
— Ще ида да плувам — обяви властно тя. — И ще остана на реката не само десет минути, а целия следобед. Ако посмееш да гледаш към мен или се опиташ да ме докоснеш, ще те прокълна. Ще прокълна и майка ти, баща ти и братята ти. Ще ти пратя чумата и ще умреш!
Уилфрид побледня и отстъпи крачка назад.
Беше толкова приятно да излее гнева си, макар че бедното момче с нищо не беше заслужило такова отношение. Тя продължи към реката, твърдо решена да се държи така, сякаш той не съществуваше. Нямаше да му позволи да й развали удоволствието.
И щеше да забрави, че първият й опит да прелъсти норманина бе претърпял провал.
36
Трябваше да си изясни нещата. След вечеря Ролф отиде право при Уилфрид.
— Ходихте ли на реката?
— Да — отговори младият войник. — Не съм я докоснал, милорд.
— Не се съмнявам — отговори успокоително Ролф. Значи Сейдри наистина е искала да се окъпе? Искала е да поплува, да се позабавлява — и е проявила доверие към него, като го е поканила да я охранява. Ролф изпита безкрайно облекчение, но дори то не беше в състояние да прогони напълно подозренията му. Извърна се и погледна към Сейдри. Тя се хранеше с апетит. Прясно измитата коса беше сплетена на дебела плитка.
Можеше ли да й има доверие?
На следващия ден точно когато рицарите се упражняваха на площадката, а Ролф наблюдаваше двубоите, Уилфрид пристигна тичешком. Мъжете всеки ден мятаха копия и се учеха да отбиват удари с щитовете, хвърляха чук и въртяха меч. При вида на Уилфрид Ролф се обезпокои. Защо беше напуснал поста си?
— Какво се е случило? — извика насреща му той, опасявайки се, че Сейдри е извършила поредната глупост. Сърцето му заби ускорено. Това момиче беше непредвидимо!
Уилфрид дишаше тежко от бързото тичане.
— Пак отиде на реката. Не ви е помолила за позволение и аз й обясних, че не може така, но тя не пожела да ме послуша. Изсмя ми се в лицето, нарече ме жалък глупак. Какво да правя?
— Не бива да я изпускаш от очи нито за миг — укори го строго Ролф. — Това е заповед, Уилфрид. Върни се веднага при нея.
Той се ядоса ужасно, че момъкът я бе оставил сама. Утре щеше да го накаже за този пропуск. Никой от хората му нямаше право да занемарява задълженията си. Най-добре да го прати да чисти оборите или да му послужи известно време като паж. Уилфрид се обърна и хукна да бяга. Ролф го проследи и запомни мястото, където влезе в гората.
Не можеше да съсредоточи вниманието си върху бойните упражнения. Погледът му отново и отново се връщаше на мястото, където Уилфрид бе изчезнал между дърветата. Някъде там беше вирчето, където се къпеше Сейдри. Не, със сигурност не беше капан. Тя не е имала намерение да извърши предателства. Колкото и невероятно да звучеше, тя действително е искала да се окъпе в реката, нищо повече. Дали се къпеше гола? Ролф си представи съвършената й фигура и пропусна да види как Белтен атакува яростно Гай, изби копието от ръката му и нададе тържествуващ вик.
— Ако не се защитаваш по-добре — скара му се Ролф, — главата ти скоро ще бъде набучена на копието на някой саксонец.
Гай сведе глава и лицето му потъмня. Ролф отново се разсея и пропусна новото нападение и сблъсъка на копията. Погледът му беше привлечен като с магия към гората, където неговата нимфа лудуваше във водата. Той изръмжа гневно и вдигна копието си. Гай и Белтен приключиха втория сблъсък. Този път никой не загуби копието си.