Когато отвори очи, убеден, че тя си е отишла, сърцето му биеше безумно. Сейдри си бе на мястото. Стоеше на другия край на брега с разширени от уплаха очи, отворени устни, трепереща, скръстила ръце. И го гледаше. Ролф вдигна панталона си.
— Все още ли вярваш, че мога да те охранявам, докато се къпеш? — попита задавено той.
Сейдри поклати глава.
Той изтри ръката си в близкото дърво, без да сваля поглед от нея. Дали следващия път щеше да устои на копнежа си да я вземе? Въпросът нямаше нужда от отговор. Той беше загубил самообладание. Положението беше станало непоносимо.
— Какво? — изпищя уплашено Алис.
— Бет ми каза — отговори усърдно Мери, която съвсем правилно беше разтълкувала вика на господарката като жадно любопитство.
— Били са тук? — попита слисано Алис. — Сигурна ли си? Ако ме лъжеш, ще заповядам да те бичуват и да те хвърлят в подземието!
Мери се отдръпна, красивата й уста затрепери.
— Говоря чистата истина. Бет видяла само Моркар, но той й казал, че и Едуин е дошъл. Пратили я да повика Сейдри, за да си поговорят с нея. — Мери хвърли страхлив поглед към господарката си. — Може би не биваше да ви казвам…
— Напротив — отговори Алис и сърцето й заби ускорено. Постъпи правилно, като ми каза. — Тя извади една златна монета от кесийката на колана си и избута Мери към вратата. — А сега си върви, остави ме сама. Трябва да размисля.
Когато Мери излезе, Алис се отпусна трепереща на леглото. Знаеше, че ще стане така. Сейдри отново замисляше предателство. Само че този път не бяха успели да я заловят. Какво ли наказание щеше да й наложи този път Ролф? Не можеше да я остави ненаказана. Тя се бе срещнала с братята си под носа на норманския господар! Алис плесна с ръце. Това беше чудесен шанс да се отърве завинаги от омразната си сестра.
Тя знаеше отлично какво трябва да направи. Скочи от леглото, излезе навън и се спусна като вихър по стълбата, за да намери съпруга си. Той тъкмо влизаше в залата. Изглеждаше спокоен и дори весел, без обичайното мрачно изражение, което Алис прие като добър знак. Тя го поздрави и той отвърна любезно на поздрава й.
— Трябва да говоря с вас — настави тихо тя.
Ролф се усмихна приветливо и й придърпа един стол.
— Моля, седнете, милейди.
— Бих предпочела да отидем на място, където никой не може да ни чуе — обясни тя. — Не е ли по-добре да се качим в покоите си?
Очите му светнаха развеселено и той я последва без възражения на втория етаж. Алис затвори грижливо тежката дъбова врата. Ролф се изтегна на леглото и въздъхна доволно.
— Милорд, аз също имам свои шпиони — започна решително Алис.
— Наистина ли? — Той я погледна по-внимателно.
— Да. И току-що узнах нещо, което е от изключителна важност и за двама ни.
— Виждам, че сте развълнувана. Продължавайте.
— Помните ли следобеда, когато отидохте на лов? Тогава Сейдри се е срещнала с Едуин и Моркар.
Ролф се надигна на лакти и я погледна невярващо.
— Вярно е. Двамата дошли в селото малко след като вие потеглихте. Тя отново е замислила предателство, милорд!
— Това е тежко обвинение. Имате ли доказателства?
— Да. Слугинята Бет занесла на Сейдри вест от Моркар. Може би тя ще отрече, тъй като има любовна връзка с брат ми. Говорят даже, че едно от хлапетата й е негово. Но ако заповядате да я набият, ще признае истината.
Ролф стана и пристъпи към опушената камина. Постоя известно време с гръб към Алис, после бавно се обърна.
— Вие непрекъснато обвинявате сестра си в какво ли не, Алис. Обвинението ви звучи твърде подозрително.
Алис пристъпи към него и сложи ръка на рамото му.
— Милорд, аз съм господарка на Елфгар и имам намерение да си остана такава. Ако някой замисля бунт срещу вас, аз се опитвам да му попреча. Защото измяната към вас означава измяна и към мен. За първи път в живота си получих онова, за което копнеех, и няма да позволя на никого да ми го отнеме. Вашите интереси са мои интереси, затова се стремя да ви пазя — както пазя себе си. Признавам, че не сме много близки, но трябва да сте сигурен, че съм ви вярна. На мен можете да имате доверие.
— Красиви думи — промърмори той.
— Искрени думи.
Ролф не отговори.
— Какво ще правите сега? — попита смело Алис.
Погледът му беше пронизващ, но тя беше отишла твърде далеч и вече не се плашеше от нищо. Ролф се усмихна горчиво.
— Вие просто горите от нетърпение да споделите с мен мислите си. Продължавайте.
Тържествуваща усмивка пробяга по лицето й.
— Тя ще бъде вашата гибел, милорд — нашата гибел. Тя живее между нас, но тя е шпионка. Тази жена е опасна. Ако беше мъж, отдавна да сте заповядали да я обесят. Пазачът, който трябва да е постоянно до нея, явно е занемарил задълженията си. Нямате друг избор, освен да я затворите. Завинаги.