Выбрать главу

— Защо смятате, че нямам друг избор?

— Е, ако предпочитате, можете да я омъжите за някой шотландец. Или за французин… а може би и за ирландец. Във всеки случай тя трябва да се махне оттук, да живее далече от нас, за да не ни създава трудности!

— И аз така мисля — отговори Ролф. — Точно така.

Веселостта му изчезна, очите му потъмняха от гняв.

37

Ролф беше извън себе си от гняв.

Не заради двамата саксонци, които се бяха промъкнали в Елфгар под носа му и с това бяха доказали безстрашието си — те заслужаваха уважение. Случаят му даваше повод за стратегически размишления, не и за гняв. Гневът му се насочи срещу Сейдри.

Тя отново го бе измамила и бе рискувала кожата си, макар да знаеше колко е опасно. Дали очакваше, че той ще прояви снизходителност? Глупости! Ролф си припомни за десетте удара с камшик, с които бе принуден да я накаже, и разбра, че няма да понесе второ бичуване. Тя явно го усещаше. Иначе би ли посмяла да извърши второ предателство?

Тя не можеше да знае, че Ролф я бе предпазил от гнева на своя крал и с това бе нарушил железните си принципи. Като премълча името й, той извърши постъпка, която граничеше с предателство. Това не биваше да се случи втори път.

След като отпрати Алис, той се заразхожда нервно напред-назад в стаята си. Можеше да разбере защо съпругата му го бе предупредила за деянията на Сейдри. Алис беше честолюбива, също като него. И двамата се наслаждаваха на властта, която им даваше Елфгар. Досега Алис му беше само досадна, но сега разбра, че в нейно лице имаше ценна съюзница. Честолюбието й можеше да бъде задоволено само докато успехът му беше сигурен. Ролф й заповяда да не предприема нищо по отношение на сестра си, да държи очите и ушите си отворени, но устата здраво затворена. Съюзница като нея беше точно това, което му трябваше, за да запази себе си и позицията си в Елфгар. Подаръкът, който му поднесе съпругата му, беше повече от щастлива случайност.

Какво да прави с вещицата? Беше толкова ядосан, че страшно му се искаше да удари с юмрук по стената, но не го направи, тъй като живо си спомняше болката, когато разтроиш с юмрук тежкия плот на масата в голямата зала.

Алис беше преценила съвсем правилно ситуацията. Сейдри наистина беше заплаха. Тя беше по-опасна от обикновена шпионка, защото изпитваше към него лична омраза. Той знаеше това, знаеше го още от самото начало. Тя бе успяла да се изплъзне от ръцете на пазача си, за да се срещне с братята си, и щеше да го направи и друг път. Имаше само две възможности да се справи с нея точно както беше отбелязала Алис. Или да я затвори в подземието, или да я омъжи и да я отпрати.

Ролф изруга ядно. Сърцето не му позволяваше да я отпрати. Не смееше да помисли защо толкова упорито отказваше да се отърве от нея, като я омъжи. Представата да я затвори в подземието му беше също така отвратителна. Но в никакъв случай не можеше да остави нещата така. Още докато се връщаше от реката, беше стигнал до този извод. Знанието, че Алис може да му бъде вярна съюзница, трябваше да го подтикне да се отърве от Сейдри. В противен случай щеше да му се наложи постоянно да я закриля и да намира несъстоятелни извинения за измамите й, докато Ролф дьо Варен, верният следовник на краля, се превърне окончателно в жалък предател.

Този път нямаше да му бъде трудно да я опази. Можеше да каже на Алис, че е проявил милост към Сейдри само за да открие скривалището на братята й. Каква гадна лъжа. Наистина ли трябваше да търпи измамницата под покрива си?

Той беше Ролф дьо Варен, граф на Елфгар. Беше дошъл с херцог Уилям от Нормандия, за да воюва със саксонците. Всичко, което имаше, беше получено по милостта на господаря му. Заради Сейдри вече беше загубил половината от притежанията си, кастеланството на Йорк. Алис беше напълно права. Той беше длъжен да спре тази жена, защото това щеше да го доведе до гибел. Сега обаче трябваше да вземе конкретни мерки срещу предателството й.

Ако продължеше да я закриля, това щеше да бъде нарушаване на всичките му принципи. Той щеше да стане съмнителен като военачалник, като водач на рицарите си; щеше да предаде всичките си ценности, да загуби смелостта и решителността си. В досегашния си живот Ролф винаги знаеше какво е правилно и какво не и беше действал според принципите си. А сега всичко се обърка.

Не мога повече така, каза си той и разумът му се вкопчи в една сламка. Ако той не я защитеше, трябваше да го направи някой друг.

Изведнъж лицето му се разведри. Решението на проблема дойде от само себе си. Това беше спасението! Той отвори с трясък вратата на покоите си и изрева да му пратят Гай.