— Какво? — прошепна невярващо младият рицар и побледня като платно.
Ролф се усмихна хладно. Решението му беше непоколебимо.
— Ти ще се ожениш за Сейдри — повтори тихо той.
Гай пое шумно въздух.
— Утре ще разгласим венчавката — продължи делово Ролф. — Ще се ожените вдругиден. Ще ти дам отпуска.
Гай се стараеше да запази самообладание. Устните му трепереха.
— Както заповядате, милорд.
— Естествено ще получиш добра зестра. — Този път усмивката на Ролф беше истинска и сърдечна. — Ще ти дам васалното имение Дъмстънбъроу заедно със селото. Утре ще определим границите на новото ти притежание. А що се отнася до службата при мен… Е, Гай, ти знаеш, че не мога без теб. Тази година ще служиш при мен триста дни. Ако през следващата година подсигурим границите на Елфгар, службата ще бъде съответно съкратена.
Очите на Гай блеснаха радостно. Отдавна хранеше надежда да получи васално имение. Вярно е, че Дъмстънбъроу беше малко имение: двадесетина селски къщи, няколко ниви и езерце, но много по-важен беше фактът, че щеше да притежава собствена земя. След време, когато можеше да си го позволи, щеше да има и собствена свита. Дъмстънбъроу беше напълно достатъчен като начало. Пажът му щеше да стане първият рицар от неговата свита. Той щеше да го повиши и да му връчи шпорите.
— Благодаря ви, милорд — проговори развълнувано Гай, коленичи, улови ръката на Ролф и я целуна.
— Стани, стани! — извика развеселено норманинът. — А сега да поговорим сериозно.
Гай кимна и в погледа му блесна внимание.
— Трябва да пазиш Сейдри.
— Знам — побърза да отговори младият рицар. — Ще се погрижа предателството да не се повтори. Няма да й позволя да мами нито мен, нито вас.
Ролф кимна. Знаеше, че Гай няма да й причини болка, но се съмняваше, че той ще съумее да ограничи свободата й. Най-доброто беше веднага да й направи дете, за да отклони вниманието й от политиката и братята й. Но Ролф побърза да прогони тази мисъл.
Скоро след това той освободи Гай и поиска стомна вино. Имаше всички основания да празнува. Проблемът беше решен или почти. Този умел ход осигуряваше на Сейдри силен защитник. Дори ако отново извършеше предателство, като съпруга на Гай тя нямаше да бъде наказана със смърт, а щеше да бъде затворена до живот. Като я омъжваше за един нормански благородник, Ролф постъпваше изключително умно. Така нямаше да му се наложи да я хвърли в затвора или да я омъжи за някой чужденец и да я отпрати — за да не я види никога вече.
При тази мисъл в гърдите му се надигна гняв. Нямаше никакво значение дали щеше да я вижда, или не. Той нямаше право да я притежава. Никога. Беше я обещал на най-добрия си рицар. С това спасяваше неблагодарницата от бесилката. А Гай беше почтен и добър мъж, не беше избухлив и нямаше да злоупотребява с нея. Ролф не можеше да понася мъжете, които изливаха гнева си върху по-слабите. Не можеше да понесе и мисълта, че някой би могъл да причини зло на Сейдри — пък бил той и най-верният му човек.
Ала в гърдите му се образува корава, неприятна буца и той знаеше много добре откъде идваше тя. Ревност. Изведнъж видя Гай, който отиваше при младата си невеста в сватбената нощ, видя го да я люби и да я посещава и през следващите нощи. Гай беше млад, в разцвета на мъжката си сила. Ролф си припомни общите им нощни похождения, когато се забавляваха с красиви слугини в плевните. Гай щеше да ощастливи Сейдри, сладостните й стонове щяха да бъдат за него.
По дяволите, това изобщо не ме засяга, каза си той скърцайки със зъби.
Сейдри нямаше представа защо норманинът е наредил да я повикат. Алис лично я придружи до горния етаж и като видя самодоволното й изражение, младата жена бе обзета от неприятно предчувствие. Вратата към голямата стая беше отворена, Ролф стоеше до камината с гръб към нея Като чу стъпките й, той се обърна.
При вида му Сейдри се изчерви. Не можеше да не си спомни вчерашната им среща край реката и как той се бе самозадоволил, докато я гледаше. Действията му не преставаха да я учудват. Той се бе промъкнал близо до нея, наблюдаваше я тайно, но не смееше да я докосне. Защо бе предпочел да се задоволи сам? В началото тя беше като парализирана, очите й не се откъсваха от набъбналия член и ритмично движещата се мъжка ръка. Заля я гореща вълна и тя цялата се разтрепери. След като всичко свърши, тя се втурна да бяга, останала без дъх, шокирана като никога досега.
Ролф устреми поглед към нея и лицето й пламна. Без да съзнава какво прави, тя сведе поглед към дясната му ръка, после го премести към слабините. Уплахата й от това безсрамие беше толкова силна, че едва не извика. Така й се искаше да избяга. В този момент би дала всичко да бъде далече от него. Ъглите на устата му се вдигнаха в лека усмивка. Тя знаеше, че е прочел мислите й, и се скова цялата в очакване на подигравателна забележка. Пак ли щяха да проведат един от многобройните си словесни сблъсъци?