— Ти ще се омъжиш за Гай дьо Шант.
Сейдри извика задавено.
— Утре ще разгласим вестта за предстоящата женитба в църквата, а венчавката ще се състои вдругиден. — Той я измери с равнодушен поглед. — Надявам се, че си щастлива от решението ми.
Сейдри пристъпи крачка напред.
— Не. Искам да кажа, това не може да бъде! Вие… какво означава това?
— Точно онова, което казах. Ти ще се омъжиш за Гай. Подарих му като зестра едно малко имение. — Ролф не се усмихваше. Ти ще станеш господарка на Дъмстънбъроу, Сейдри.
Това не я интересуваше. Беше толкова слисана, че забрави предпазливостта.
— Моля ви, не разбирам. Това… шега ли е?
Ролф загуби търпение.
— Не е шега. Ти ще се омъжиш. Това е всичко. А сега си върви. — Той й обърна гръб.
Сейдри загуби ума и дума. Ако той я желаеше, защо я омъжваше за друг? Тя трябваше да го прелъсти, да му стане любовница. А той беше решил да я омъжи за Гай. В очите й запариха сълзи. Той не я искаше, тя му беше напълно безразлична.
— Няма да се омъжа за него — проговори с треперещ глас тя.
Ролф се обърна към нея мрачен, заплашителен.
— Не смей да се противопоставяш на волята ми — каза той толкова тихо, че тя потрепери. — Решението ми е взето и нищо не може да го промени.
— Вие ме наказвате! — извика отчаяно тя. — Защо, за бога? Нали ви казах, че братята ми се крият в мочурището! Нищо повече не знам. Моля ви, милорд, не ми причинявайте това!
Челото му се смръщи още повече, очите му засвяткаха гневно. Задавеният от сълзи глас разколеба решителността му, но само за миг.
— Това не е наказание. Помисли. Току-що получи собствена господарска къща. Не бъди неблагодарна. И престани да поставяш на изпитание търпението ми. — Той отново й обърна гръб.
Сейдри с мъка потисна риданието си. Това не биваше да се случи! Нима всичко помежду им е било само игра? Нима пламтящите му погледи са били само подигравка, извратена форма на жестоко мъчение? Ами онова, което беше станало на реката? Сълзите й закапаха.
Тя затърси отчаяно логично обяснение на решението му. Даже той да я желаеше, какво значение имаше това? Плътското желание не представляваше нищо за мъж като него. Той имаше всичко, което желаеше. Имаше Елфгар и Алис. Ако наистина изпитваше нещо към нея, нямаше да я омъжи за друг, а щеше да я запази за себе си, да я направи своя любовница. Това беше само доказателство, че е студен и безчувствен, и съвсем не беше ласкателно за нея. Това означаваше край на всичките й планове да помогне на братята си. Какво да прави сега? Да се подчини на волята му? Нима имаше друг избор? Ослепяла от сълзи, тя стоеше и се взираше в гърба му.
След минута обаче се овладя, пристъпи енергично към него и сложи треперещата си ръка върху мускулестото рамо.
— Не ме омъжвайте, моля ви — прошепна с пресекващ глас тя. — Моля ви, умолявам ви!
Ролф потрепери от докосването й и се обърна.
Сейдри не свали ръката си. И когато той се обърна, докосването се превърна в милувка. Тя положи ръка върху гърдите му, раздвижи леко пръсти и усети биенето на сърцето му, силно като удар с чук и непрекъснато ускоряващо се. Погледите им се срещнаха.
— Аз… готова съм да направя всичко — заговори през сълзи тя. — Но не ме принуждавайте да се омъжа за Гай.
— Всичко ли?
— Дда.
— Ти май ми предлагаш любовни услуги, Сейдри?
Тя си заповяда да издържи на погледа му.
— Дда…
Ръката му покри нейната и тя повярва, че е постигнала целта си. Той я стисна здраво, едва не й смачка пръстите и тя изохка. Ролф кипеше от гняв.
— Само недей да си въобразяваш, че можеш да ме изкушиш, Сейдри — изръмжа той. — Не си играй с мен. И престани да плачеш. Сълзите ти не ме трогват.
— Аз… аз не играя — заекна тя и се опита да издърпа ръката си, но той не й позволи.
— Ще се омъжиш за Гай — отсече рязко той. — Нищо няма да промени решението ми, даже и най-примамливото предложение от твоя страна. А сега излез оттук! Не искам да те виждам до сватбата. Върви!
Гласът му отекна като гръм. Той я блъсна към вратата и тя се олюля. Погледна го с дива омраза и избяга от стаята.
38
Можеше да избяга. Още не беше късно.
Това бе последната й мисъл през нощта, преди сънят да я надвие, и първата й мисъл, когато се събуди в утрото на сватбата си.