Той обхвана с две ръце тила й, зацелува я жадно, захапа устните й, едва не я задави с езика си. После вдигна глава и продължи да се трие в нея отново, и отново. Сейдри трепереше като в треска. Хълбоците й се надигаха срещу неговите, очите й бяха затворени, главата отметната назад. Тя се вкопчи здраво в мускулестите му рамене и ускори движенията си. И тогава усети как горещата му уста засмука зърното на гърдата й, усети нежното захапване на зъбите му. В този момент вътрешността й сякаш се разпукна и се изля в дъжд от заслепяващи искри, заляха я вълни на неописуемо блаженство, отнесоха я надалеч. Вълнението беше толкова силно, че тя се уплаши да не загуби съзнание.
Не знаеше колко време бе минало, когато лениво отвори очи, все още под влияние на сладкото опиянение. Той се бе опрял на ръце и я гледаше втренчено, коравият му член пулсираше в нея. Какво стана? — запита се безпомощно Сейдри. Тя лежеше под норманина. Под мъжа, когото мразеше. Той я бе взел насила. А само след няколко мига я бе накарал да се забрави от страст и да изживее в обятията му никога неизпитвано блаженство. Тя се изчерви от срам и гняв, опита се да го отблъсне и да се изправи.
— Махнете се от мен! — изсъска вбесено тя.
Ролф не обърна внимание на думите й. Наведе се над нея и започна да милва връхчето на гърдата й с език, да го облизва и смуче, после нежно го загриза. Сейдри въздъхна и отново се остави безводно на бурята, която я носеше на крилете си. Притисна тялото си към неговото, зарови пръсти в косата му. Ролф се засмя тържествуващо. Продължи да милва с ръце и устни гърдите й, докато тя се загуби във водовъртежа на сладострастието, надигна се насреща му, решена да получи колкото се може повече, и го пое дълбоко в себе си. Най-после той се включи в ритмичния й танц, потопи се дълбоко в нея, смачка я под себе си и този път сладостните им викове се обединиха.
След време Ролф се претърколи настрана и Сейдри най-сетне се опомни.
— Не искам да си отида — прошепна той. Тя вдигна очи към него. Норманинът беше коленичил до нея, широкоплещест, силен, с безупречно тяло. Панталонът му беше отворен. Мъжествеността му почиваше уморено в гнездото от руси кичурчета. Погледът й се впи в лицето му.
И Ролф не можеше да откъсне очи от нея. Ръката му милваше набъбналите й гърди, спусна се към тясната талия и плоския корем. Докосването му беше изпълнено с обожание. Тя не можеше да разгадае израза на лицето му, но когато той вдигна поглед, тя видя в дълбините на очите му трескав блясък. Преди да е осъзнала какво я очаква, той я вдигна и я отнесе на леглото. Значи още не е свършило, помисли си тя и отново бе обзета от сладка замаяност, която много приличаше на щастие.
Ролф легна до нея, опря се на лакът и отново започна да милва корема й. Сейдри наблюдаваше движенията на загорялата от слънцето мъжка ръка върху светлата си кожа и усещаше как членът му, притиснат в бедрото й, отново нараства. Чу се да стене, клепачите й натежаха, тя се нагоди към чувствените му милувки. Пръстите му се заровиха в гъстите копринени кичурчета, които скриваха срамните й части, и Сейдри изпъшка, не толкова сърдито, колкото от наслада.
Ролф помилва нежно венериния хълм, раздели с един пръст влажните срамни устни и спря за миг на отвора на утробата й. Всяка мисъл за съпротива се стопи без остатък. Сейдри разтвори крака, за да го приеме.
— Моля те — прошепна тя.
Устата му обхвана твърдото връхче на гърдата й, засмука го, пръстът му се плъзна във влажната утроба. Сейдри извика от наслада, забрави всичко около себе си, тялото й се разтърси от сладостни тръпки. Ролф легна върху нея, нададе гърлен вик и насочи члена си към утробата й.
Ролф лежеше с широко отворени очи в мрака и държеше в обятията си спящата Сейдри.
Не можеше да заспи, не искаше да спи. Любиха се няколко пъти, вече не помнеше колко пъти се изля в нея, но не беше уморен. Намираше се в особено състояние, сетивата му бяха изострени като след битка, когато всяка фибра от тялото му пулсираше, кръвта пулсираше във вените му, а разумът работеше с кристална яснота. Той лежеше на една страна, прехвърлил крак върху бедрата й, ръцете му я прегръщаха закрилнически. Усмихна се и я притисна по-силно към себе си.
Веднъж бе прекъснал любовната игра, за да смени изгорелите свещи. Искаше да я вижда, да наблюдава преживяванията й, докато се движеше в нея. Нима не знаеше от самото начало, че с нея ще бъде точно така? Че ще събуди у него гореща страст и желание да се изразходва докрай. Нима не бе подозирал, че тя е способна на огнена страст като никоя друга преди нея?