Лицето й почиваше на гърдите му, бузата и беше притисната до мускулестата гръд. Той целуна нежно върха на главата й и започна да милва копринената й коса. Ръката му трепереше.
Отново се втвърди от желание.
Това беше смайващо. Но не можеше да го отрече. Не бива да я любя толкова често, укори се той, но си спомни, че тя всеки път го посрещаше със страст, която напълно отговаряше на неговата. Сигурно беше изранена, но утре щеше да си почива. Тази нощ беше само негова. От утре щеше да принадлежи на друг.
В гърдите му се надигна гняв, но той побърза да го прогони. Вместо това се наслади на нежната кожа под ръката си, притисна рамото, учудващо широко за жена. Плъзна пръсти по ръката й и ги преплете с нейните. Макар и заспала, тя го стисна силно.
Скоро щеше да дойде утрото и той трябваше да си отиде. Нощта мина твърде бързо. Той помилва тясната талия, вдигна пълната бяла гърда. Учудващо дълги зърна, каза си развеселено той и проследи втвърдяването им. Тези гърди бяха създадени да кърмят бебета — и да радват мъжете. Той сведе глава и езикът му заигра около зърното.
Все още заспала, тя се извърна, за да му осигури по-добър достъп до гърдата си. Докато мракът в стаята бавно отстъпваше място на утринната зора, Ролф продължи любовната игра. Устата му смучеше гърдите й, пръстите му нежно се плъзгаха между бедрата й. Усети събуждането й, чу дрезгавия й стон. Тя разтвори крака, надигна се срещу него, отметна глава назад и помоли за целувка.
Сивото небе навън се оцвети в розово. Болката го прониза като нож, но той я прогони и легна между бедрата й. Устата му завладя нейната, членът му проникна устремно в утробата й и тя изпищя. Ролф обхвана с две ръце дупето й и потъна дълбоко в нея. Очите й се отвориха, все още замъглени от съня, погледът й потъмня от желание и се загуби в очите му. Той я целуна отново. И тя беше забелязала утринната зора. Ноктите й се впиха в гърба му, езикът й потърси неговия.
— Моля те — прошепна до устата му тя, — моля те!
Сигурно това беше същата молба, която той беше готов да изкрещи! Нощта да не свършва, утрото да не идва. В обятията на Сейдри, в тясната й гореща утроба той забрави света. Тя посрещаше тласъците му с буйна страст, отговаряше трескаво на целувките му. Ноктите й оставиха кървави следи по гърба му и болката го подлуди. Пулсиращият му член я завладя без остатък и двамата станаха едно цяло. Надигаха се и падаха, извиваха се и трепереха, окъпаните в пот тела се удряха едно в друго, хълбоците им се тресяха, докато най-сетне дойде екстазът и мигът на освобождаването. Експлозията остави след себе си поток от огнена лава.
Сърцето на Сейдри продължаваше да бие като безумно, когато усети, че той се отдели от нея. Тя знаеше, че вече е утро, бе видяла розовите ивици на зората, когато Ролф я събуди със страстна прегръдка. Сърцето й се сви, в гърлото й се образува буца. Тя усети как дюшекът се раздвижи и без да отвори очи, разбра, че той е станал.
Страхуваше се да отвори очи, да види утрото — и него. Чу го да се облича. Буцата в гърлото й стана по-голяма, заплаши да я задуши. Дали да отвори очи? Или да се престори на заспала? Какво да му каже? Той не беше казал нито дума през цялата нощ, откакто я бе отнесъл на леглото. Беше й трудно да диша. Чу звън на метал и разбра, че е препасал меча си. Сейдри отвори очи.
Ролф стоеше в средата на стаята. Докато закопчаваше наметката на рамото си, погледът му беше устремен към нея. Сейдри преглътна мъчително напиращите в очите й сълзи. Лицето му беше безизразно, кораво и затворено, напрегнато, но овладяно. И очите бяха безизразни, засенчени от дългите ресници. Той отговори на погледа и, обхвана с един поглед стройната й фигура от голите гърди до хълбоците. Тя не си направи труда да се покрие, вече не се срамуваше от него. Той я погледна отново в очите, после се обърна към изхода. С три дълга крачки се озова до вратата, отвори я и изчезна.
Сейдри седна в леглото и се загледа с невиждащ поглед в затворената врата. Изведнъж помещението стана студено и пусто. Вратата, стаята се размиха пред очите й. Чувството за самота беше толкова силно, че тя избухна в плач. Вдигна колене към гърдите си, сведе глава и тихо зарида. Раменете й се тресяха.
40
По обед Сейдри беше възвърнала душевното си равновесие.
Откакто Ролф си отиде рано сутринта, тя не бе видяла никого. Гай вероятно беше с рицарите на площадката или изпълняваше други задачи. Не се появи дори слугиня да й помогне при обличането. Всички слуги бяха заети в кухнята, за да приготвят яденето на войниците. До нея достигаха само шумове от тракане на съдове и приглушени гласове. Сейдри беше благодарна, че я оставиха сама.