Но не можеше вечно да се крие в стаята си.
След като сълзите й пресъхнаха, тя се чувстваше празна и опустошена, но поне достатъчно силна, за да се облече и да слезе, както обикновено, за обяд. Рано или късно трябваше да се изложи на любопитните, дебнещи погледи на околните. Рано или късно трябваше да се срещне с него.
Когато установи, че няма какво да облече освен разкъсаната жълта одежда, сълзите й отново потекоха. Нямаше друг избор, освен да я облече и да се опита да я закърпи, за да скрие голотата си. Когато влезе в кухнята, слугините престанаха да се кискат и опулиха очи насреща й.
Сега тук работеха други слугини, повечето бивши кухненски прислужници, като Тилди и Теди бяха преминали в кухнята на новия замък. Погледът на Сейдри потърси Лети, нейна връстница, която я гледаше с големи тъжни очи.
— Моля те, иди оттатък и ми донеси кафявата рокля и една риза от раклата — помоли Сейдри.
Лети приглади назад влажните си червени къдрици и изтри запотеното лице с опакото на ръката.
— Значи той разкъса красивата ти одежда — отбеляза съчувствено тя. — Веднага ще се върна — обеща с усмивка тя и хукна през двора.
Сейдри се ядоса още повече, когато усети, че отново беше на път да избухне в сълзи. Върна се в старата къща, но не посмя да влезе в брачните покои, а остана в голямата зала. Къщата беше празна. Лети удържа на думата си и пристигна задъхана с желаните дрехи. Сейдри й благодари сърдечно.
— Няма нищо — отвърна засмяно Лети. — Ако не се държим една за друга, тези мръсници ще ни довършат, нали?
Сейдри беше смаяна от думите на Лети; слугинята не беше взискателна и лягаше с всеки мъж, който я пожелаеше — това не беше тайна. След пристигането на норманите тя беше спала поне с дузина войници. Сейдри побърза да се преоблече.
— Той… причини ли ти болка? — попита Лети, устремила поглед към синините на китките й.
Сейдри си припомни как Ролф беше извил ръцете й, след като тя издра лицето му, и странно защо, изпита желание да го защити.
— Не, не ми причини болка.
Лети не настоя за повече обяснения.
— Защо не си останеш в леглото? Никой няма да те обвини в нищо.
Сейдри я погледна упорито.
— Не. Ще ида в замъка и ще се нахраня на голямата маса, както винаги.
Лети вдигна рамене. После се ухили дяволито.
— Вярно ли е това, което говорят? Наистина ли е силен и издръжлив като бик?
Сейдри пламна от срам. Не можеше да говори за това, още не.
Преди да заеме мястото си на масата за обяд, Ролф обходи с поглед голямата зала. Сейдри не бе там и това го разочарова.
Той изпъна рамене. Всичко свърши. Взе я, утоли жаждата си, насити й се, задоволи похотта си. Откакто я напусна на разсъмване, той си заповяда да не мисли повече за нея. И наистина успя. Нямаше да се връща към миналото. Беше му все едно дали тя ще се появи за обяд или не; нямаше да се ядосва, че е омъжена за друг, че тази нощ ще лежи в обятията му. Ролф въздъхна и седна.
Алис напълни чашата му. Не беше виждал съпругата си след сватбеното празненство и сега хвърли бегъл поглед в нейната посока. Лицето й беше като издялано от бял камък. Ръката, която му наля вино, беше спокойна. Тя избягна погледа му.
И това не го развълнува. Той беше господар на Елфгар и ако отново му хрумнеше да упражни правото си на първа брачна нощ, щеше да преспи с всички булки по селата и никой нямаше право да му възразява. Той започна да се храни спокойно и с добър апетит. Сейдри все още не идваше. Той си заповядала не мисли за нея, но изведнъж го обзе тревога. Тя не беше силна като него, нощта сигурно я беше изтощила до крайност. Може би беше болна, може би кървеше, след като той я бе любил многократно, без да я щади. Може би се чувстваше разбита и не беше в състояние да напусне леглото. Но по вероятно беше отново да е проявила упорство и само заради това да не е дошла да се нахрани.
Сейдри знаеше, че е закъсняла, но не бързаше. Вървеше към падащия мост с влачещи се стъпки и сведена глава. Беше много потисната, в гърдите й отново заседна буца, която заплашваше да запуши гърлото й. Защо я душаха сълзи? Трябваше да изпитва облекчение. Най-лошото отмина. Тя бе съпруга на Гай и това я спасяваше не само от задирянията на норманина, но и я въздигна в много по-добро положение. Освен това беше постигнала съгласие с Гай да не споделят брачното легло. Трябваше да бъде щастлива.
— Сейдри, Сейдри!
Младата жена се обърна изненадано и видя Фелдрик да тича нагоре по хълма. Обзета от паника, тя се втурна насреща му.
— Какво има?
Тя знаеше, че се е върнал от мисията си; още вчера го беше видяла на сватбената трапеза, Фелдрик пое шумно въздух и заговори накъсано:
— Момчето ми се разболя. Ще дойдеш ли да го видиш?