— Разбира се — отвърна бързо Сейдри и го последва към външния мост. Много добре знаеше, че момчето не е болно, че има нещо друго, Фелдрик беше донесъл вест от братята й, но вчера нямаше как да й я предаде пред толкова много хора. Щом оставиха зад себе си стените на замъка и стигнаха до селото, тя поиска да узнае истината.
— Алби иска да говори с теб.
Сейдри ускори крачка. Алби я чакаше зад мелницата. Селският площад беше пуст. Алби отново беше преоблечен като роби се криеше в сянката.
— Да не би да носиш лоши вести? — попита задъхано Сейдри. — Как са братята ми?
— Добре са, не се тревожи — успокои я ухилено Алби.
— Слава на бога! — Сейдри въздъхна облекчено.
— Но Едуин започва да проявява нетърпение. Имаш ли нещо ново за него?
Сейдри побледня.
— Не, нищо не съм научила.
— Още ли не си отвела норманина в леглото си, Сейдри?
Значи Алби беше посветен в тайната й. Тя се изчерви до корените на косата си.
— Значи Едуин те изпраща, защото си мисли, че съм научила нещо важно? Още е много рано!
— Времето не чака — възрази Алби. — Въстанието ще избухне след седем седмици. Наистина ли не знаеш нищо? Още ли не си примамила норманина в леглото си? Говори!
Бузите на Сейдри пламтяха. Чувстваше се жалка и безполезна.
— Алби, боя се, че имам лоши новини. Норманинът ме омъжи за един от рицарите си. — Тя се засрами от сълзите, които се търкаляха по бузите й.
Алби я погледна втренчено и тихо изруга. Сейдри нетърпеливо изтри сълзите от лицето си. Алби сложи тежката си ръка на рамото й.
— Съжалявам, Сейдри — промърмори той.
— Това не е всичко — продължи мрачно тя. — Норманите все още държат на един стар езически обичай. Господарят ме взе през първата ми брачна нощ.
Мрачното лице на Алби се разведри.
— Какво? Но това е добра новина, Сейдри!
Тя се отдръпна като опарена.
— Може би, но не узнах нищо за плановете му. — Значи беше добра новина, че върху нея бяха упражнили насилие? Изведнъж в гърдите й се надигна гняв срещу Алби, срещу братята й.
— Ама ти не проумяваш ли? Все още можеш да му станеш любовница, трябва само да продължиш да го изкушаваш и да си по-хитра. Нищо не е загубено. Трябва да завоюваш доверието му, за да можем да си върнем Елфгар и да натикаме него и хората му в морето.
Тя искаше да му изкрещи в лицето, че няма нито сили, нито възможности да завоюва доверието на варварина, че й е отвратително да споделя леглото му. Но не посмя. Срамът и унижението, които я измъчваха още от сутринта, заплашваха да я надвият. Никой не се интересуваше какво е изстрадала. Норманинът я взе насила, но после направи така, че тя преживя безумна наслада и неземен екстаз в обятията на смъртния враг. Това беше много по-страшно от насилието. Проклетият норманин я напусна също така студено и безразлично, както я беше взел първия път. Никой не си направи труда да я попита как се чувства. Нито един от близките й. Норманинът я опозори, братята й я използваха за своите цели. Сейдри стисна ръце в юмруци. Беше сам сама на света. По дяволите всички мъже!
— Трябва да вървя — проговори несигурно Алби. — Е, поне ще съобщя на братята ти, че напредваш. Бог да те благослови, Сейдри.
Тя беше твърде гневна и разочарована, за да го изпрати с благословия. Но едно беше ясно: тя не можеше да бъде любовница на норманина. Никога. На никаква цена.
Нямаше да влезе още веднъж в леглото му. Но и това решение не й донесе утеха. Даже се почувства по-зле от преди.
Погледът му бе привлечен като с магнит към нея, когато тя прекоси залата с бърза стъпка и се насочи към масата. Главата й беше високо вдигната, погледът устремен право напред. Без да го удостои с поглед, тя седна на мястото си в края на дългата маса.
Ролф забеляза няколко неща едновременно: Алис, която седеше до него, се скова; рицарите внезапно замлъкнаха; сърцето му спря, после заби с удвоена сила. Трябваше да положи много усилия, за да престане да я гледа. Гладът му изчезна, въпреки това той продължи да яде, дъвчейки бавно. Постепенно разговорите се възстановиха. Ролф не погледна отново към края на масата, това не беше нужно. Присъствието й изпълни сетивата му.
Сейдри трепереше вътрешно. Когато влезе в залата, присъстващите спряха да разговарят, всички погледи се устремиха към нея — и жените, и мъжете я зяпнаха любопитно. Струваше й огромно усилие да скрие вълнението си под равнодушна маска особено когато усети върху себе си хищническия му поглед.
Изведнъж осъзна, че е извършила грешка, като е седнала в долния край на масата. Мястото на съпруга й беше отдясно на Ролф и тя беше длъжна да седне до него. Един бегъл поглед потвърди, че Гай също беше забелязал грешката й. Той стана и тръгна към нея. Един от мъжете се изсмя. Бузите на Сейдри пламнаха. Гай погледна пронизващо смеещия се и той замлъкна.