— Сейдри, мястото на съпругата ми е до мен. — Той я хвана за лакътя и внимателно й помогна да се изправи. Учтивостта му я изпълни с благодарност.
— Остава въпросът дали тя наистина ти е съпруга? — попита шеговито Белтен от другия край на масата. — Май имаш да наваксваш!
Напомнянето, че не младоженецът, а господарят беше прекарал първата брачна нощ с булката, пожъна буен смях. Сейдри се изпоти цялата. Гай изпъна рамене. Макар да знаеше, че всички ще й се подиграват, сега й се дощя да потъне в земята. Само чудовището, което беше отговорно за позора й, не се развълнува. Какво го беше грижа, че всички й се надсмиваха! Сейдри хвърли към него поглед, изпълнен с омраза, но той продължаваше да се храни, сякаш внезапно беше оглушал.
— Изисквам удовлетворение за тази безвкусна и груба забележка, Белтен — отговори рязко Гай и поведе Сейдри към горния край на масата. Ателстън й направи място и тя побърза да седне на пейката. Ролф не я удостои с внимание, сякаш тя изобщо не съществуваше, и Сейдри отново си пожела да беше на другия край на света.
— Нашият смел рицар явно е в лошо настроение — продължи през смях Белтен. — Знам какво би повдигнало духа му… — Той се изсмя отново и няколко мъже се присъединиха към него.
Преди Гай да е намерил подходящите думи за отговор, Ролф остави ножа си и изгърмя:
— Край на приказките!
Е, поне негодникът прояви малко почтеност и сложи край на грубите подигравки на Белтен, помисли си горчиво Сейдри, която бе устремила поглед към ръцете в скута си. Ролф се изправи рязко.
— Няма да търпя караници между хората си — заяви строго той. — Ако съпругата на Гай се чувства засегната — той избягна да погледне към нея, — Белтен е длъжен да се извини.
Съпругата на Гай, помисли си още по-горчиво Сейдри. Той вече не се интересуваше от нея.
— Разбира се, че се чувства засегната — отговори вместо нея Гай посред смутеното мълчание. — Ти трябва да се извиниш, Белтен. Или ще се видя принуден да престъпя изричната заповед на господаря си и да те призова на двубой.
— Искрено съжалявам. — Белтен се изправи и се поклони в посока към Сейдри, която най-после вдигна очи. — Това беше само шега. Не исках да ви засегна.
Сейдри измърмори няколко нищо незначещи думи и отново сведе глава. Съжаляваше безкрайно, че беше дошла да обядва, но още повече съжаляваше, че бе срещнала норманина, това студено, безчувствено чудовище. Двамата бяха прекарали безумна любовна нощ, но тя не означаваше нищо за него. Той беше студен като лед. Беше взел онова, което му се полагаше, и веднага след това забрави всичко, което беше помежду им.
Само да можеше и тя да забрави.
41
Той си бе заповядал през целия следобед да не мисли за нея и почти успя.
Но успехът се оказа краткотраен. След като се навечеряха, повечето от рицарите му си легнаха, но Ролф не можеше да заспи. Разхождаше се в покоите си като тигър в клетка и гневът му нарастваше. Не можеше да прогони мрачните мисли, те бяха по-силни от волята му. Откакто тъмната нощ беше изместила деня, Сейдри обсеби мислите му. В момента тя беше в брачните покои с Гай. Дали двамата се любеха? Дали тя отговаряше на целувките му със същата страст, с която беше отговаряла на неговите?
Ролф изруга ядно и удари с юмрук перваза на камината. Болката, която го прониза, беше добре дошла, но не можа да го отклони от мъчителните мисли.
Полудявам, каза си горчиво той. Нямаше право да ревнува. Нямаше право да мисли за отмъщение, да, дори за убийство.
Опита да се успокои с логични размишления. Сейдри беше само жена. А на този свят имаше повече от достатъчно жени. Необяснимото опияняващо желание, да я има, щеше да отмине. Имаше много по-важни неща, за които трябваше да мисли, вместо да посвещава цялото си внимание на една жена. Омъжи я за Гай, за да я спаси от смъртната присъда, която се полагаше на предателите на короната. Велики боже, дали Гай я любеше точно в този момент? И още по-лошо, дали Сейдри го посрещаше с радост? Тази жена подлудяваше всички мъже. Той изпита това на собствения си гръб. Не можеше да удържи гнева си, чувствата го задушаваха. Пръстите го сърбяха да удуши най-верния си сподвижник, най-добрия си приятел.
Струваше му свръхчовешки усилия да не изскочи като вихър от замъка, да отиде в старата къща, да издърпа Сейдри от ръцете на Гай и да го смачка в стената.
Вече съм луд, каза си мрачно той. Тя е негова съпруга!
Неочаквано на вратата се почука. Ролф се озова с два скока на прага и я отвори с трясък. Като видя искрящите му от гняв очи, Алис се отдръпна уплашено. Беше облечена в най-красивата си нощница.